На пресконференцията тази сутрин Сунес помоли събраните журналисти и телевизионни репортери да запазят едноминутно мълчание в памет на Рори Пийч. Страната беше потресена: „Нюз ъв дъ Уърлд“ поде незабавно кампания за разкриване името на виновника. Сякаш като божествен отговор на двигателя, който беше пуснала в действие Сунес, докато чакаше в червеното беемве на светофара на връщане към полицейското управление, небесата се бяха отворили и само за минути върху улиците се изляха стотици галони дъждовна вода. Истинска лятна буря: улиците изглеждаха като пред наводнение.
В Шрайвмур Кафъри стоеше до отворения прозорец и наблюдаваше дъжда. Усещаше миризмата на пръст и си помисли, че няма и да мигне, ако види по улицата отдолу да плува изкоренена палма. Затвори прозореца и седна пред бюрото, наблюдавайки Криотос през отворената врата. Тя като че ли беше дошла на себе си и бе погълната от фактите в база данни HOLMES. Сълзите в кухнята го бяха шокирали: не беше предполагал, че Мерилин може така да се поддаде на емоциите. Дори винаги малко й беше завиждал за това, питайки се защо той самият не успява да запази дистанция като нея.
Внезапно, сякаш усетила погледа му, Криотос вдигна очи. Погледите им се срещнаха, но този път тя не отклони своя смутено встрани. Вместо това му се стори объркана — сякаш мислите на Джак бяха изписани върху дълъг афиш над главата му и тя ги четеше. Мерилин се намръщи озадачена, а Кафъри се почувства неловко, защото наблюдаваха оголения му мозък, и й се усмихна. После се приведе напред, ритна вратата, за да я затвори, и се върна към изучаването на снимките на врата на Рори.
— Към графа „положителни факти“ трябва да отчетем, че поне откриването на Рори дава възможност да влезе в действие лабораторията по научна криминалистика. — След връщането си от пресконференцията Сунес правеше явно усилие да се съсредоточи върху положителната страна на нещата. Тя донесе кафе и малко от лепкавите сладкиши на Криотос в една тенекиена кутия. Изтръска измокреното си от дъжда яке и го метна на облегалката на стола. — Разполагаме с онези бели влакна и щом Куин изнамери ДНК, може да помислим да направим масово съпоставяне.
— И какви ще бъдат неговите параметри? Всеки бял мъж в Брикстън, по-висок от метър и седемдесет и осем?
— Трябва да им покажа нещо — след тридневни разследвания и… — Не довърши мисълта си. — Добре, Джак. На лицето ти отново се появи онова изражение. Хайде, кажи какво имаш наум?
Младият мъж сви рамене.
— Той ще го направи отново. Съвсем скоро.
— А, питах се кога ще се стигне до това! Моето бебе-профайлър излиза от количката.
— Но този път ще се погрижи да не го прекъснат и ще осъществи докрай фантазията си… каквото и да значи това. Процесът е в развитие и той няма да се задоволи със семейство Пийч. Изгаря от нетърпение да се заеме с нещо ново и мисля, че вече е избрал следващите си жертви.
— О, нима? — Сунес дръпна стола си назад, седна и кръстоса ръце. — И откъде идва тази информация, ако смея да попитам?
— Имаме работа с бивш затворник.
— О, нима?
— Да. Излежавал е присъда. Вероятно за същото или за нещо подобно. — Свали си очилата. — Казах на Мерилин да потърси в базата данни, като включи и условните присъди.
— Ще обясниш ли за какво става дума?
Кафъри й подаде снимките.
— Виждаш ли? — Никой не го беше видял или споменал в моргата, но от снимките, направени при алтернативен светлинен източник ставаше ясно откъде бяха следите по врата на Рори. — Виждаш ли ги? — Даниела кимна. — А следите отдолу? Тук и тук?
— Да, виждам ги.
— Е, и?
Сунес наклони стола си напред и потъна в мълчание, като премигваше срещу снимките, навела глава на една страна. Движеше очите си бързо по странните следи, опитвайки се да оформи от тях нещо познато. И когато разбра за какво става дума, отпусна стола си така, че задните му крака се удариха шумно в пода.