— Хапан ли е бил?
— Ти не знаеше ли?
— Не… — отвърна едва чуто Кафъри.
— Ами да — онзи беше отхапал цяло парче от рамото му. Понякога виждаме такива неща при изнасилване. Гадост.
— Други телесни повреди нямаше ли?
— Само електрическият проводник — така го беше нашибал с него, че бедното дете стоя цяла седмица в интензивното отделение.
Джак потърка слепоочия. Усещаше, че всичко това има връзка със случая Пийч. Свали очилата и се загледа в една точка, точно под брадичката на Дърам.
— Кажи ми ти чул ли си за Рори Пийч?
— Да съм чул какво?
— Същите наранявания. Съвсем същите. Нахапани рамене, едно почти напълно отхапано парче. Изнасилване — кървене на правото черво.
Дърам не отговори веднага. Устата му, която беше по принцип леко присвита, сякаш изразяваше съмнение във всичко, което виждаше, се сви още повече, щом чу новата информация. Закашля се гръмко, барабани няколко секунди с пръсти по бюрото и седна срещу Кафъри.
— Добре тогава. — Ощипа двойната си брадичка толкова силно, че тя се зачерви. — Добре… ще се обадя на съпругата, ще й кажа да остави настрани една чиния за микровълновата.
Когато Хал се прибра тази вечер, Смърф излезе в коридора и се завъртя по гръб, за да го зарадва; коремът й беше розов и плешив, същия цвят, който бе имала като малко кутре.
— Здравей, старото ми момиче.
Наведе се и зачеса животното по гърдите, захвърли портфейла си върху перваза на прозореца и влезе в дневната. Целуна Джош по главата, после извади една бира от хладилника, застана край Бен и я загледа как приготвя вечерята. Очите й, които имаха необичаен, почти металносив цвят, тази вечер изглеждаха дори още по-ярки от обикновено. Първият подарък, който й беше направил Хал, беше лунен камък, защото имаше същия цвят като очите й.
— Хал, сигурен ли си, че не подушваш нищо?
— Да подушвам какво?
— Не знам, но въпреки това надушвам нещо.
— Къде?
— Тук вътре.
Тя излезе в коридора.
— Какво е то? — Хал я последва с бирата в ръка. — Гадно ли е?
— Ами, напомня миризма на много мръсни дрехи, или боклук.
Тя застана в коридора, с капещата дървена лъжица в ръка, и задуши въздуха. Откакто се бяха преместили усещаше всички миризми по-силно отпреди. В началото си помисли, че може би е забременяла, но пиеше противозачатъчни и нямаше никакви други симптоми. Може би просто не беше свикнала с новата обстановка.
— Сигурна ли си, че не сме забравили да разопаковаме нещо?
Бенедикт поклати глава. Всичката храна беше отнесена директно в кухнята — беше я разопаковала лично. Освен това храната беше или сушена, или консервирана.
— В такъв случай си въобразяваш. — Хал я обхвана през кръста. — Започваш да психясваш, старото ми момиче.
Опита да провре ръцете си нагоре под старата синя блуза, която беше облякла, но тя се разсмя.
— Престани, стар глупак. — Отдръпна се от него. — Хайде, приготви ми нещо за пиене, докато аз правя вечерята. Разкажи ми нещо, някоя мръсна история, докато мия картофите.
Хал й направи джин с тоник и седна в трапезарията, докато я наблюдаваше как реже праз. С тяло, оформено да ражда деца още от самото начало, Бенедикт понякога започваше да се притеснява заради килограмите си. Той обаче обожаваше всеки неин сантиметър, а голямата забавна тайна беше, че тя обичаше секса не по-малко от него. Бяха се захванали с него още като тийнейджъри и никой от двамата никога не бе потърсил нещо друго. „Виж ни. Никой не би ни помислил за кръшкачи.“ Като двойка те бяха невпечатляващи, подобно на домашни пантофи, но Хал смяташе, че ако имаше любовна история, която си заслужава да бъде разказана, това беше тяхната история. И досега му ставаше зле при мисълта, че може да я загуби.
— Тази миризма е от пръцкането на татко — заяви Джош след вечерята. Отиде до хладилника, за да извади шоколад. — Той пръцка вечно. И може да го прави по желание.
— Не завиждай.
— Ха-ал… Джо-ош, за бога, дръжте се малко по-възпитано, ако обичате.
Хал се подпря с две ръце върху кухненския плот, приведе се леко, набърчи лице и пръцна. Джош се изкиска, притиснал длан до устата си.