„По дяволите, по дяволите, по дяволите — да приключваме с това.“
Притисна суитчъра към ноздрите си, върна се на площадката, пое дълбоко въздух и натисна бравата на вратата на банята.
Тя се отвори леко, а пред него, в средата на бледозелената баня, покрит от мухи, висеше Иван Пендерецки.
Някъде някой крещеше. Бенедикт успя да се пребори с горещите вълни на съня и седна в прохладния мрак на спалнята — пулсът й беше учестен, кожата — влажна.
— Ма-а-а-а-амо!
— Джош? — Сънено спусна крака от леглото и тръгна по коридора. — Идвам, попова лъжичке.
Щом влезе в стаята му, натисна бутона за осветлението и застана на прага, премигвайки на светлината. Детето седеше на леглото, притиснало възглавницата към гърдите си. Бе разперило стъпала, косата стърчеше на главата му, сякаш току-що през тялото му беше преминало електричество. Беше вперило поглед към пролуката между завесите на прозореца.
— Мамо… тролът…
— Всичко е наред, попова лъжичке. — Градината тънеше в тъмнина и тишина, прозорецът беше затворен. От другата страна на оградата очертанията на Брокуел парк изглеждаха пурпурни на фона на звездното небе, осветено в далечината от предавателя на Кристъл Палас. — Тролът не е там, скъпи. Там няма нищо. — Пусна завесата и приседна на леглото, постави длан върху горещото челце на сина си. — Мама е виновна. Не трябваше да ти давам да слагаш тази пижама, прекалено топла е за това време. — Опита да измъкне горнището на фланелената пижама през главата му. — Вир-вода си. Ще ти облека една тениска…
— Не!
Джош се отдръпна рязко от нея, като изви глава така, че да вижда прозореца.
— Хайде, скъпи, среднощ е и мама иска просто да ти смени потната пижама, за да можеш да заспиш отново.
— Не-е-е! — Детето издърпа ръце. — Той ме гледа. Той беше там.
— Джош, мисля, че си го сънувал — тролът не може да се качи толкова високо. Тук си горе във въздуха, в пълна безопасност.
— Добре ли си, фъстъче?
Хал стоеше на прага и премигваше като сънен котарак. Бенедикт се обърна.
— О, Хал, не исках да се събуждаш…
— Няма нищо. — Той погледна сина си, седнал в леглото с изпънат гръбнак, притиснал възглавницата към гърдите си. — Какво е станало, фъстъче?
— Мисли, че може би е видял трола…
— Не „може би“.
— Видял трола през прозореца, нали се сещаш, онзи от парка.
— Добре, добре. Шшт-шшт. — Хал се приближи до леглото и целуна сина си по главата. — Искаш ли да отида и да проверя дали си е отишъл. — Детето кимна. — Ууууу. — Хал отиде до прозореца, подсвирна тихо и притисна нос в стъклото, загледан надолу към задния двор. Престори се, че присвива очи и се поклаща, опитвайки да намери по-удобна за гледане позиция. След малко се обърна и се усмихна. — Добре, всичко свърши. Тръгна си.
— НЕЕЕЕ! — Джош се разплака. — Не можеш да го видиш така, той се крие под прозореца. Не можеш да го видиш, ако не отвориш прозореца.
Хал въздъхна, дръпна завесите и завъртя дръжката на прозореца. Подпря ръце на перваза и се наведе навън. Въздухът беше топъл, уханен, усети дори мириса на зеленясалата вода на четирите езерца в парка. Пукането на електричеството се носеше като жужене на цикади от прожекторите на строежа. Хал изигра цяла пантомима, представяща как се вглежда внимателно в градината долу.
— Хммм… Е, явно вече е избягал — няма и следа от него тук. Искаш ли да видиш? — Джош избърса нос в ръкава на пижамата си и премигна към прозореца. — Искаш ли да видиш? — Момчето поклати глава. — Добре.
Затвори прозореца и тъкмо се канеше да завърти ръчката, когато Бенедикт забеляза колебанието му. Отвори отново прозореца, протегна ръце навън и потърка външната страна на стъклото.