— Хал?
Той не отговори. Намръщи се за момент, после затвори прозореца, заключи го грижливо, дръпна завесите.
— Е, попова лъжичке — няма никой. Навън няма никакви тролове.
Но изражението му не допадна на Бенедикт. Нещо не беше наред. Тя се наведе веднага и приближи лице до лицето на сина си.
— Хайде, попова лъжичке. Целувка по носа за мама? — Но Джош се обърна на една страна, циврейки като момиче, с намръщено гневно лице. — Добре… в такъв случай лека нощ, скъпи.
Изчака на вратата Хал да изпрати въздушна целувка на Джош, после изгаси осветлението, затвори вратата и даде знак на съпруга си да я последва на долния етаж. В кухнята нахлузи на бос крак мръсните маратонки на Хал и взе електрическото фенерче. Той я последва по чехли.
— Какво? — пошушна младият мъж. — Какво има?
Тя освети с фенерчето градината, търсейки в тревата признаци, че някой бе минавал оттам.
— Какво видя, Хал?
— А?
— Там горе. — Бенедикт се обърна и насочи лъча на фенерчето нагоре към прозореца на Джош. — На прозореца?
— О, нищо. Просто отпечатък от длан.
Младата жена се обърна към него, пребледняла.
— Отпечатък от длан ли?
— Шшт! Не искам да го плашим още повече.
— Само един момент, ако обичаш — изсъска тя. — Сега определено уплаши мен. — Тя се приближи до стената и насочи фенерчето към цветната леха. — Джош мисли, че е видял нещо, а сега ти казваш, че имало отпечатък от длан. Искам да кажа…
— Бен. — Той вдигна поглед към прозореца. — Той е на височина шест метра от земята — този някой трябва да е долетял дотам.
Бенедикт заоглежда стената, местейки поглед нагоре-надолу по нея. Съпругът й имаше право — човек трябваше да има стълба, за да стигне дотам, а тя не виждаше нищо в цветните лехи. Никакви отпечатъци от стъпки. Изобщо нищо смущаващо.
— Хайде, Бен. — На Хал започна да му става студено само по пижама навън. — Оставил го е някой от работниците, когато са го монтирали. — Младата жена стоеше сред тревата, прехапала устни; чувстваше се глупаво. — Някой от работниците е бил, Бен, не сме изчистили прозорците отвън. Освен това…
— Освен това какво?
— Беше обърната надолу.
— Какво?
— Беше с пръстите надолу, така че отпечатъкът трябва да е бил оставен преди поставянето на прозореца.
Бенедикт въздъхна. Мразеше нощните си страхове. Мразеше парка, задето се намираше толкова близко, само от другата страна на оградата, мразеше дори нещастния Рори Пийч, задето беше отвлечен и убит. Нямаше търпение да замине за Корнуол. Освети с фенерчето малката оградена градина. Басейнът на Джош отразяваше лунната светлина, но нищо не помръдваше. „Добре, но не ме вини, че съм нервна.“ Неохотно изгаси фенерчето и последва съпруга си, изкачи стъпалата, заключи входната врата и дръпна завеската. Вече напълно разсънен, Хал извади една бира от хладилника и се подпря на кухненския плот, без да откъсва поглед от своята съпруга.
— Разбирам — обяви внезапно той. — Видях Алек Пийч. В парка.
— Боже. — Бенедикт потри лице и седна на дивана, примигвайки. — Кога?
— Когато с Джош разхождахме Смърф тази вечер. Не ти казах… не исках да те разстройвам.
— Как изглежда той?
— Ужасно. Виждал съм го там и преди, когато съм извеждал Смърф. — Чула името си, Смърф, която спеше в дневната, стана и се приближи, прозявайки се; ноктите й потракваха по пода. Хал се наведе, за да я погали и да почеше старите й глухи уши. — Нали, Смърфи, виждали сме го и преди, нали? Просто не го познах във вестниците.
— Какво правеше?
— Не знам. Шляеше се около мястото, където… — Изправи гръб и изпи половината бира; на лицето му се появи странно изражение. — Шляеше се около мястото, където беше момченцето му.
— Видях мястото — прошепна младата жена, леко смутена, че беше отишла там специално, за да го види. Изживя истински шок, когато, както си ходеше сред гората, внезапно се озова върху килим от откъснати цветя. Пурпурна хартия, панделки, целофан, картички, меченца, мокри от росата. — Не знам какво ще правят с всички тези цветя.
— Представяш ли си, някои семейства са превърнали това в разходка за деня. Децата носят тениски „Убий педофилите“.
— Знам, знам — поклати глава Бенедикт. — Алек Пийч видя ли ги?
— Да… видя всичко. Просто стоеше встрани, сред храстите, и наблюдаваше. Само да беше видяла как гледаше Джош — сякаш виждаше призрак.