— Горкият човек. — Младата жена стана, влезе в кухнята и прибра фенерчето в едно чекмедже. — Нямам търпение да заминем за Корнуол, Хал, нямам търпение да се махнем за няколко дни от Брикстън. — Целуна го по бузата. — Не стой буден цяла нощ.
В четири и трийсет сутринта небето над къщите в Брокли придоби синия цвят на бебешки очи и само Венера продължаваше да блести. Кафъри седеше на един стол, полувцепенен от шок, до задния прозорец, откъдето Пендерецки толкова пъти беше наблюдавал как двамата с Юан си играят в къщичката на дървото от другата страна на жп линията. Мухите го бяха нападнали, за да пият от потта му, и той не се опитваше да ги спре.
Години наред се беше питал как щеше да се почувства, ако Пендерецки умре — това щеше да сложи край на вероятността един ден да открие какво се беше случило с Юан. И сега изживяваше в действителност страха си; имаше чувството, че животът изтича от него.
Когато първият сутрешен товарен влак профуча в пет часа, най-сетне се размърда. Разгони мухите и се изправи, изчака кръвта да се оттече бавно в краката му и слезе долу, в кухнята; очите му щипеха. Пусна водата, наплиска лице и се зае с работа.
Някъде в тази къща се намираше отговорът на неговия въпрос. Влезе в банята. За малко не повърна от шума и вонята, които го заляха. Пендерецки беше започнал да се разлага. Под краката му се беше образувала локва от неопределена материя, покрита с мухи. Джак постоя съвсем неподвижно, докато позивът за повръщане премине и отпусне гърлото му.
Пендерецки беше прекарал примката през една дупка в гипсовия таван и върху една напречна греда — малкият градински чук, който беше използвал, лежеше на пода, а гипсът във ваната показваше, че тази работа не му беше отнела много време. Беше дошъл с необходимите инструменти, беше направил дупка в тавана, беше преметнал въжето през нея и беше осъществил замисъла си. Малката табуретка не беше преобърната.
На пода в тоалетната беше пуснат екземпляр от „Краен изход: практически съвети за самоизбавление и помощ при самоубийство за умиращите“ на Дерек Хъмфри. Със суитчъра върху устата, Кафъри се наведе и се зачете. Един абзац беше задраскан гневно с молив: „Ако смятате, че Господ е господар на вашата съдба, не четете по-нататък. Потърсете най-доброто средство за справяне с болката и уредете за вас да се грижат в болнично заведение“. Но той познаваше инструкциите в книгата и разбра, че Пендерецки беше изоставил в последния момент квази вярата си в Бог и вместо това се беше обърнал към Хъмфри: „Ледът ще спре достъпа на въздух в полиетиленовата торба и той ще стане горещ и задушлив…“.
На пода се търкаляше празна формичка за лед, върху главата на Пендерецки имаше найлонова торба. След смъртта лицето му се беше надуло и беше запълнило торбичката, която беше цялата мокра отвътре. До вратата се търкаляше бутилка водка и чиния с нещо, което приличаше на шоколадов пудинг „Ейнджъл Дилайт“: „Стрийте на прах предпочитаната си дрога и я смесете с любимия си пудинг…“.
В пудинга нямаше мухи. Очевидно предпочитаха да се гощават с останките на Пендерецки. Джак се увери, че не е оставил отпечатъци от пръсти, после затвори вратата и отиде да претърси останалата част от къщата.
Пендерецки беше дошъл в Англия през четирийсетте години — „Вероятно във връзка с Ялтенската конференция“ — беше отбелязала мъдро Ребека. Тя като че ли разбираше демографските вълни, отнесли Пендерецки до парчето земя срещу дома на семейство Кафъри от другата страна на жп линия. Пендерецки така и не се беше оженил и изглежда се беше превърнал във фанатичен последовател на религия, на която не беше успял да остане верен до края. Колко ли време беше висяло така тялото му? Три, може би четири дни, без никой да забележи. Може би в Полша той все още си имаше някой — по стените висяха произведения на народното изкуство от типа, който могат да изпратят далечни роднини, но освен тях Иван Пендерецки нямаше почти никакви лични вещи. Беше почти седемдесетгодишен и единствените деца в живота му бяха на други хора.
Джак беше готов да срути стените, ако мислеше, че ще намери дори намек за Юан, но къщата не издаде нищо. Качи се на тавана, където въздухът беше топъл и прашен, но освен изоставеното гнездо на оси, увиснало от гредите, не откри нищо. В една от спалните намери купчина списания-каталози за детски дрехи — съвсем безобидни. Пендерецки не беше глупав — знаеше, че заради криминалното му минало при най-малък повод можеше да бъде издадена заповед за обиск на дома му. Кафъри не намери нищо друго.