Тази снимка, направена от малко по-друг ъгъл, показваше завързана мъжка фигура. Тя напомняше уродлив трапец от крайници, краката бяха закрепени под неестествен ъгъл и изглеждаха странно, главата беше извита на една страна и не гледаше към фотоапарата. Ръцете бяха кръстосани пред гърдите и тялото беше завързано с чаршафи и калъфки за възглавници, като в погребален саван. Гардеробът зад него се виждаше изцяло — постерът беше на мутантите костенурки нинджа. По-нататък се виждаше наполовина и доста неясно малкото русо момче. Над главата на детето се забелязваше примамливият долен ръб на прозорец. И това беше всичко.
Неясната стара 1989 година. Кафъри опитваше да се върне в спомените си към нея. Беше първата му година в интерната, когато вземаше влака до Лутън, а гаджето му беше… потъна още по-дълбоко в тъмния кладенец на спомените… може би Мелиса. Или Ема. Тя изглеждаше като Мег Тили и той я обожаваше заради минижупите й и старомодните дрехи, които носеше. През тази година загинаха почти седемдесет човека при земетресението в Сан Франциско с епицентър Лома Приета, войната в Афганистан завърши, Берлинската стена падна, Чамп Кеодуангди беше приет в интензивното отделение заради парче индустриален проводник, а някой беше пуснал тези снимки в една боклукчийска кофа на „Халф Мун Лейн“.
Това трик ли беше? Ако не беше, защо никой не се беше отзовал на издирването? След дванайсет години все някой някъде щеше да каже нещо. А ако тези двама човека бяха умрели — завързани за радиатора в една детска стая — защо телата им не бяха открити? Заоглежда снимките, търсейки някакви ориентири, прокарвайки пръсти по рояците от пиксели, по-тъмни там, по-светли тук. Имаше ли достатъчно прилики между това и сцената в къщата на семейство Пийч, за да свърже двата случая? Може би картината беше инсценирана — картина на фантазиите на трола. Може би той самият лежеше така овързан на пода… и това би могло да е… какво? По-малък брат? А спални като тази имаше милиони…
Внезапно се сети за Кармел, колко убедена беше — убедена и смутена — че някой бе правил снимки в дома им, когато всички те бяха завързани. Докато размишляваше над това, го обзе внезапното усещане, че някъде имаше пречка, че нещо не позволяваше на нещата да текат гладко, че нещо ги отклоняваше. Неопределено безпокойство. Неопределено човъркане, както щеше да каже детектив инспектор Дърам. Някой не му казваше всичко.
Изпуши половин пакет тютюн и изпи четири чаши разтворимо кафе, докато размишляваше върху това, но когато започна утринната среща, не беше по-наясно, а само по-изтощен. Все още усещаше миризмата от къщата на Пендерецки, когато със записките си в ръце влезе в стаята, където щеше да се проведе срещата.
Всички в AMIT знаеха, че на този етап на случая „Пийч“ можеха да си позволят да минат в режим изчакване на лабораторните резултати за ДНК или да се заловят с други случаи. Тази среща трябваше да ги подготви за деня, който се налагаше да прекарат навън: една групичка щеше да отиде в Брикстън с офицер от екипа за защита на детето — щяха да разговарят с деца, да ги разпитват за митичните обитатели на горите, за техния „трол“, да се отнасят сериозно към техните истории. Друга група щеше да помага на Криотос да открие местонахождението на Чампалуанг Кеодуангди. Трета група щеше да прекара деня с местни нарушители на закона във връзка със секса с деца: те щяха да направят още дупки във вече понадупчените педофилски мрежи в Лондон, да приложат натиск там, където трябва, да притиснат, така че някой да даде някаква улика. Точно поради тази причина бяха пристигнали полицаи, които се занимаваха с преценката на риска от отдела за сексуални престъпления в Ламбет, и двама членове от отдела за борба с педофилията на Скотланд Ярд. Приятелката на Сунес, Полина, извършваща разузнаването за отдела, се беше възползвала от тази възможност, за да им върви по петите.
На Кафъри му се стори странно, че само двама от присъстващите на срещата усетиха напрежението му. Единият беше Криотос с безпогрешното си, почти химическо усещане за него — тя го наблюдаваше внимателно от бюрото си, без да го предизвиква, просто го преценяваше. Другият беше Полина, с която се беше виждал само няколко пъти.
Тя носеше модерен, сивкавосин костюм с пола, и приличаше на статуя от лъскав порцелан, както седеше на бюрото, пушеше елегантно цигара и изучаваше работната атмосфера на Сунес с воднистосините си очи. На Джак му се струваше, че всеки път когато някой споменеше педофилските мрежи, Полина вдигаше поглед към него — сякаш знаеше как бе прекарал нощта, сякаш чувстваше мислите му. Именно тя беше казала на Сунес за връзката на Кафъри с Пендерецки, и той почти очакваше да спомене за това и сега, да обърне към него изнервящите си очи и да обяви: