— Не, не. — Той погледна към големия часовник в другия край на басейна. — Мисля, че свършихме за днес — минава и половина.
— Да, нека го направим. — Едно мускулесто нигерийско момиче в лимоновожълт бански костюм заскача възбудено нагоре-надолу. — Нека направим номера, при който плуваме между краката ти.
— В никакъв случай.
— Другите учители ни го позволяват.
— Не ме интересува.
— Ти влез в басейна и ние ще преплуваме между краката ти…
— Под водата…
— Да, като русалки…
— Не, не мисля да го правим.
Три от децата се плъзнаха във водата към него към ръба на басейна, мокрите им светнали личица му се усмихваха.
— Поемаме въздух и го задържаме ето така…
Една от главите изчезна под водата.
— Да, да, да! — изпищя едно момиче в розово и се преобърна темпераментно назад.
— Не! — Рибата започваше да се притеснява.
Другите две деца бяха стигнали до ръба на басейна и се кискаха неконтролируемо.
— Това е — засмя се друго от момичетата. — Всички задържаме дъх.
Стисна с пръсти носа си и изчезна под водата.
— А вие разтваряте крака и ние плуваме между тях…
Сега той видя как една ръчичка се показва от водата, търсейки опипом глезена му.
— Не! — Изви крак встрани и заопипва връвта на врата си, на която беше окачил свирката, с изписан по лицето страх. — Просто ПРЕСТАНЕТЕ! — додаде той. — Казах не. В никакъв случай.
Ръката се отдръпна и децата удариха с крака по водата като делфини и се появиха на повърхността, пръхтейки шокирано. Гледаха го в изумено мълчание, без да знаят как да реагират.
И тогава внезапно, намиращото се отзад нигерийче постави ръка върху устата си и се закиска. Примерът му бе последван незабавно и скоро всички се смееха. Всички го гледаха и се кикотеха. На Гъмър му се прииска да се обърне и да избяга в съблекалнята. Сега вече знаеха как да го ядосат, а на него му беше ясно, че нямаше да спрат дотук.
В края на деня нищо не помръдваше. Екипите се появяваха един подир друг и оставяха изписаните доклади за свършената работа върху бюрото на Криотос. Щяха да дадат устни отчети на срещата в края на работния ден, но за седналия в стаята на старшия следовател Кафъри бе достатъчно да ги види през стъклото на вратата, за да разбере по изражението им, че не бяха открили нови улики. Той въздъхна и се облегна назад, запали поредната цигара. Стомахът му беше напрегнат — не беше ял — а денят му се беше сторил дълъг и изтощителен. Прякорът, с който Чамп беше нарекъл своя нападател, се беше превърнал в част от местния фолклор, но никое от децата не беше успяло да каже на полицаите нещо повече от това, нищо конкретно. Кафъри бе накарал Брикстън да изпрати снимките от ухапването на Чамп Кеодуангди в болницата „Кингс“, с надеждата Ндизей, одонтологът към Отдела по научна криминалистика, да успее да установи дали човекът, ухапал Чамп покрай езерото преди повече от дванайсет години, е същият, който беше оставил подобни следи по раменете на Рори Пийч. Ндизей беше завършил отливките от Рори.
— Захапка на зрял човек, резците изглеждат гладки, следователно е на повече от двайсет години. Получиха се страхотни, ясни отливки. Зъбите могат да бъдат също толкова индивидуални, колкото ДНК.
Но колкото и индивидуални да бяха зъбите, Кафъри знаеше, че наистина се нуждаеха от ДНК. И тогава, в четири и трийсет се появи Криотос с усмивка на лицето.
— Фиона Куин на телефона — обяви тя, като посочи с пръст телефонния апарат. — Резултатите от ДНК анализа.
Джак вдигна рязко телефона, стана и се загледа през прозореца.
— Фиона. — Изпитваше отчаяна нужда да чуе какво има да му каже тя. Запита се как беше прозвучал гласът му. — Как си?
— Аз съм добре, Джак, но имам лоши новини. Резултатите излязоха — няма материал.
— Няма материал ли?
— Няма.
— По дяволите!
Отпусна се отново на мястото си с разбити надежди.
— Но, Джак, резултатите от лабораторните анализи на не по-малко от 80% от нашите мостри са такива — без или с частичен профил. ДНК е нещо наистина много крехко.
— Знам — вече ми го каза. Просто си помислих… — Въздъхна. Без ДНК не можеха да започнат масови проверки — сега не им оставаше да работят с нищо друго, освен с отливките на Ндизей. — Дяволска, дяволска, дяволска работа. Не разполагаме ли с нещо друго, с което да се продължат изследванията?