Миришеше на коприва и глухарче, на лисичи изпражнения и машинно масло, беше му нужно малко време, докато очите му привикнат с оскъдната светлина. Той спря, избърса потта от лицето си, огледа се и установи, че може да се изправи. Някой беше разчистил висящите растения така, че да се образува свод — пред него се намираше насипът, зад него — завесата от бръшлян и къпини. „Ами долу? Какво има долу на земята?“ Кафъри коленичи, откри сухи стебла и корени. Разкъса ги, за да мине през образувалата се растителна мрежа.
Въпреки очакванията си, макар да беше подготвен, когато видя какво има под корените, сърцето му запрепуска. Не вярваше на очите си. През изминалата година малък кръг от пръстта, с диаметър около половин-един метър, беше претърпял някои изменения и върху него бяха пуснали корен съвсем малко растения.
Джак приседна до кръга, край преобърнатите буци лондонска глина, хвана глезените си и се затресе.
— Вижда се балонът във Воксхол. — Айо Адеями влезе право във всекидневната в задната част на къщата, коленичи край дивана на Бенедикт, отвори прозореца и се надвеси през него. — Гледай! Лондонското око.
— Знам.
В кухнята Бенедикт свали обувките си и даде купа с вода на Смърф. Бяха ходили да вечерят в „Пица Експрес“ и след това се бяха споразумели да оставят мъжете — Хал и съпруга на Айо, Дарън, в пъба „само за по една бира“. Двете жени се бяха върнали с Джош и Смърф. Айо щеше да полива цветята на Бенедикт, докато са в Корнуол, а все още не беше виждала новата им къща.
Тя остана очарована от нея.
— Страхотна е! Нямам думи!
— Знам.
— Не е нужно да бъдеш толкова самодоволна.
— Знам. Хей! — подвикна тя от кухнята към Джош, който вече беше успял да се намести на пода в хола, да включи телевизора и да се загледа в поредния епизод на „Семейство Симпсън“, подпрял брадичка върху дланите си. — Хей, момченце, намали звука. Хайде, имаме гости.
В отговор Джош изръмжа. Но все пак намали звука и пусна дистанционното.
— Добре. — Бенедикт извади от хладилника бутилка „Фрейкснет“. — Онази камина — обърна се тя към своята приятелка, като стисна шишето между бедрата си и се зае да вади корковата тапа. — Онази камина е от варовик от Траватино.
— Имитация на камина, както виждам. — Айо погледна през рамо и се усмихна. — Циментова отливка. Дарън сложи една такава у нас.
— Да… — Бенедикт набърчи лице и задърпа тапата на шампанското. — Но повечето хора ми вярват.
— Повечето хора са с омекнал мозък. — Айо се надвеси още по-навън, наслаждавайки се с усмивка на мекия вечерен въздух. Беше бременна в седмия месец и бременността й понасяше добре, а отзад изглеждаше слаба като тийнейджърка с дългите си крайници. „Като дърворезба, на която е облечена рокля на щампи, тя никога няма да надебелее“ — помисли си Бенедикт. — Има нещо не наред в тези небостъргачи — додаде Айо, извила глава към Аркейг Тауър и Хърн Хил Тауър, мрачните близнаци в дъното на парка. — Злокобни са.
— Знам — великите пазители на Брикстън. — Корковата тапа излезе с глух звук и младата жена напълни веднага две кристални чаши за шампанско. — Шампанско?
— О, Бен. — Айо затвори прозореца, обърна се и се настани на дивана. — Сигурна съм, че дори мисълта за шампанско не се отразява добре на бебето.
— Хайде де. Аз вземах LSD и екстази, когато бях бременна с Джош.
— Виждаш ли? Виждаш ли? Аз казах какво мисля по въпроса.
— Не може да бъде толкова лошо, колкото боклуците, които дават в болницата.
— Да… изнесоха ми лекция по този въпрос. Никаква химиотерапия, никакви рентгенови снимки, никакъв рибавирин. — Айо протегна крака върху пода и отпусна брадичка върху гърдите. — Боже, не мога да си спомня как изглеждат краката ми. Видя ли размерите на тези чукундури? Дарън мисли, че е умрял и е отишъл на небето. Ааа… — Пое чашата от своята домакиня и я подпря върху корема си, като наблюдаваше косо Джош през притворените си очи. — Бен? — попита невинно тя.