С цигарата от марихуана между зъбите, Кафъри изтърси на пода видеокасетите. Пъхна първата във видеото, намери дистанционното, пусна записа и се облегна на дивана, като доближи запалка до цигарата от марихуана. Екранът премигна — знаеше какво да очаква. От години не беше гледал детска порнография, откакто не работеше във „Вайс“, когато бе принуден да гледа тези картини, а след това нощ след нощ бе лежал буден, опитвайки като повечето нови полицаи в отдела, да намери място в главата си, където да сложи всичко това. Или поне да изгради някакви стени около него. И най-големият страх, страхът, който изпитваха всички, макар да не го споделяха: „ами ако, ако… о, боже, ами ако това ме възбуди?“. Тази вечер знаеше какво да очаква и страхът му не беше породен от картините. Сърцето му не тупкаше така бурно заради децата, които щяха да бъдат малтретирани и измъчвани заради правенето на записа; сърцето му щеше да се пръсне от страх да не би да види Юан.
Лентата се въртеше и на екрана се появиха белите петънца на магнитните смущения. „Дали би го познал?“ В началото нямаше нищо. Превъртя бързо напред с дистанционното. Екранът продължаваше да трепти. Продължи да препуска и от време на време да проверява записа, но все така без успех, докато накрая, с внезапно изскърцване, лентата спря. Беше стигнал до края й. На тази лента нямаше нищо. Извади я грубо от видеото и сложи втора, пусна я, после премина на бърз ход. Отново стигна по този начин до края, без да открие нищо.
— Джак?
Вдигна поглед.
— Връщай се в леглото, Ребека.
— Какво става?
— Нищо… наистина. Лягай си.
Но той беше възбудил интереса й. Тя беше боса, само с едни от сивите му боксерки и горнище от лятна пижама с къси ръкави. Прекоси стаята, опитвайки да надникне през рамото му.
— Какво става?
— Ама наистина, Беки… — Изправи се, протегна ръце, като я побутваше по-далеч от изсипаната на пода купчина, от видеото. — Нищо не става. Връщай се в леглото, а? Хайде.
Младата жена издуха шумно въздуха през носа си.
— Да — заяви без да се замисли той. — Ще ти донеса нещо за пиене. Обещавам.
— Добре.
Това явно я успокои. Завъртя се послушно на пети и се качи обратно по стълбите. Кафъри поседя малко, загледан в дланите си, като се питаше какво да прави. Най-сетне се изправи, взе две чисти винени чаши и се качи горе. Тя лежеше на леглото в спалнята, поставила ръце под главата. Лампата светеше, а разпуснатата й коса падаше върху едното рамо. Беше свалила горнището на пижамата и му се усмихваше.
„Така.“ Остави чашите върху нощната масичка и приседна в края на леглото.
— Ребека… виж. — Не можеше да направи сложните корекции, които искаше от него… не и сега. — Съжалявам.
— За какво съжаляваш?
Тя се обърна по корем и се придвижи на четири крака по леглото до него. Притисна дланите си в гърдите му и го целуна по рамото, после целуна потната основа на врата му.
— Имам работа долу.
— Добре.
Ребека обгърна врата му. Косата й миришеше на дим от пури и на нещо цветно. Притисна се в него, Джак усети меките й гърди в ръката си и въпреки взетото решение да работи сърцето му се развълнува безпомощно.
— Беки, моля те… — Тя зарови лице във врата му и прокара пръсти надолу по корема, където мускулите му потрепнаха. Пъхна ръка в панталоните му. Той се пресегна и хвана ръката й. Извади я навън. — Не. Не сега… — Младата жена въздъхна, изви рязко ръка и я измъкна от хватката му, пъхна я отново в шортите му. — Беки.
— Шшт — всичко е наред.
Извади ръка от панталоните му, изправи се и смъкна боксерките надолу до коленете си, изрита ги и се обърна, опряна на едно коляно. Подпря се с длани на леглото и се приведе пред него на леглото, с гръб към Кафъри, с вдигнати във въздуха хълбоци. Той я гледаше невярващо — не знаеше нито какво да каже, нито как да реагира. В това, което тя правеше, имаше нещо толкова примитивно… толкова грубо. Изправи се, разкопча си панталоните, изрита ги настрани и застана до нея.
— Мръдни малко по-надолу — придърпа хълбоците й към себе си. Тя се наведе още малко напред, за да му помогне, брадичката й докосна леглото, протегна ръка между краката си, за да го насочи. — Няма да издържа…
— Шшт, всичко е наред.
Джак се отпусна напред и я целуна по гърба, косата й влезе в устата му. Потърси опипом гърдите й, сърцето му беше на път да се пръсне, влезе в нея, обхвана я през кръста и тогава тя произнесе ясно, като биене на камбана в студен ден:
— Спри.
Той спря, отвори очи. Тя го наблюдаваше през рамото си, с широко отворени очи и сериозен поглед.
— Какво? — Трепереше от усилието, което полагаше, за да не се движи. — Какво има?
— Спри. Промених си намерението.
— Шегуваш се.
— Не означава не. Наистина, Джак, говоря съвсем сериозно.
Но вече беше прекалено късно. Нещо в корема му, което беше на път да се отвори, се разкъса. Сграбчи я за косата, дръпна рязко главата й назад и проникна в нея с всичка сила; сърцето му бумтеше като парен чук.
— Джак!
От гърлото й се изтръгна ридание и тя се опита да изпълзи нататък, но той не я пускаше. Знаеше, че лицето й се удря в леглото и че е окървавено — от ъгълчето на устата й потече кървава вадичка, той я виждаше, но не беше в състояние да спре. Ребека плачеше, сълзи се стичаха по лицето й, но той не спря. Не спря, докато не свърши. После отметна глава назад, излезе от нея и отиде в банята, където застана под душа, с наведена глава, подпрян с една ръка на стената, докато топлата вода се стичаше по врата му, и заплака.