— Не оставяй тролът да ме вземе, мамо. Мамоооооо! Моля те!
„Тролът ли? Какво…?“
Тогава нещо увисна над нея. Някакво лице. Очите бяха стъклени, поставени сред гънки плът.
— ННННЕЕЕЕЕЕЕЕ!! — чу се да вика тя и в този миг се събуди някъде, където нямаше нито звук, нито светлина, седнала, а гласът й отскачаше от празните стени.
Сунес криеше с чувство за вина тайната си от пресата: понякога тя се упражняваше. Вечер Полина сядаше по нощница по турски на кухненската маса, с чаша „Хорликс“ в едната ръка, и изреваваше с цяло гърло въпросите:
— Детектив главен инспектор Сунес… — Тази роля определено й допадаше. Понякога поднасяше дръжката на тенис ракета до устата на Даниела. — Какво ще кажете на хората, според които Брокуел парк е трябвало да бъде претърсен по-добре?
Сунес, по пижама, с ръце на хълбоците, репетираше послушно отговорите си. Полина налагаше желязна дисциплина.
— Не! Трябва да покажеш повече емоция. Убеди ме, че наистина мислиш така.
— Какво? Още малко ще поискаш и да се разплача. Не смятам да роня сълзи пред осем милиона зрители — да не съм някой мекушав янки…
Тази сутрин репетициите бяха свършили работа: изигра добре представлението, никой не я накара да изгуби равновесие, а когато съобщи на пресата, че е изпълнена с оптимизъм относно скорошното залавяне на убиеца на Рори, говореше съвсем искрено. Беше в такова настроение, че почти си тананикаше, когато влезе в офиса към единайсет часа. Но се изненада, дори й стана малко неприятно, когато установи, че вратата на стаята на старши следователя е заключена отвътре.
— Джак?
Надникна през прозореца и го видя, седнал на нейното място, с очила, с качени върху бюрото крака и дистанционното устройство на телевизора, който беше обърнат към него. Кафъри беше много блед, а косата му изглеждаше така, сякаш не бе ресана от седмици. Сунес забарабани по стъклото.
Той вдигна поглед. Веднага изключи телевизора, свали очилата, приближи се до вратата и я отключи.
— Добре ли си?
— Да… пак не съм спал.
— Да, и вониш на алкохол. Какво гледаш?
— Нищо. Някаква сапунена опера.
— Сапунена опера. — Даниела откопча пейджъра от колана си, хвърли го на бюрото и отвори прозореца. — Ще бъдеш ли така добър да не го казваш на екипа?
— Разбира се, разбира се.
Джак седна зад бюрото и започна да хруска ментови бонбонки.
Сунес изпита внезапна тревога за него — той имаше наистина сломен вид. Наведе се и разчорли с ръка косите му.
— Сигурен ли си, че си все още с нас, Джак?
— Сигурен съм.
— Нещо за докладване?
— Да — някакви отпечатъци… — Разтърка очи, размърда наляво-надясно челюсти, за да се поотпусне, и й подаде една папка.
— Отпечатъци. Боже. — Тя пое папката и изтърси върху бюрото снимките. — Как така никой не ми е казал?
— Успокой топката — това са отпечатъци от ръкавици. Открил ги е нинхидринът.
— Нинхидринът ли?
— Да. Имал е нещо на върховете на ръкавиците и нинхидринът е извлякъл аминокиселините в него, така че това би могло да бъде пот… или полепнала по тях храна, месо или нещо от този род. Късметът беше на наша страна — екипът приложил препарата по тапетите, но част от аерозола пръснал по пода и точно там били открити отпечатъците.
— Ако е било пот…
— Съжалявам — поклати глава Кафъри. — Това беше първото, което казах. Няма ДНК. Разбира се, те не се отказват. Както продължават и опитите със спермата.
— Значи няма кой знае каква надежда?
— Във връзка с отпечатъците и ДНК ли? Не. — Младият мъж се протегна и облегна лакти върху бюрото, заставайки между Сунес и видеото. — Но пък знаем кой е производителят на ръкавиците — шарката е като от защриховане, мрежа от кръстчета.
— „Мариголд“?
— Точно така.
— Кармел Пийч?
— Не използва гумени ръкавици. Освен като чисти тоалетната на горния етаж. Никога не ги сваля долу… освен това купува само ръкавици на „Асда“.
— Значи знаем за какво да се захванем, ако го хванем.
— Точно така.
Ръкавиците, отговорни за странната шарка на пода в кухнята на семейство Пийч, бяха изминали дълъг път, защото бяха извадени от листата в Брокуел парк, а после Роланд Клеър ги захвърли в една кофа на „Рейлтън Роуд“. На следващия ден вдигнаха кофата, непосредствено преди полицейският екип да разшири параметрите на своите издирвания — и я закараха до бунище в Грейвсенд, с гледка към реката, където гумените ръкавици се озоваха под две найлонови торби със строителни отпадъци, незабележими и незабелязани, освен от плъховете.