„Счупил го е. Копелето й е счупил крака.“
Онзи, който беше причинил нещо подобно на едно старо куче като Смърф, нямаше да се поколебае да нарани Джош.
— О, Смърф. — Младата жена зарови лице в козината на скъпото същество, усети миризмата на листа и горска пръст. — Какво се случва с нас, Смърф, какво се случва? — Лабрадорът изви глава, опитвайки да оближе сълзите от лицето на своята стопанка, и тази невинна проява на доверие, на зависимост, внезапно я изпълни със смелост. — Добре. — Пое дълбоко въздух, неспособна да спре неконтролируемото тракане на зъбите си, и се надигна, докато седна. — Добре, Смърф. Ще му дам да се разбере на онзи скапаняк. — Погали кучето по главата. — Ще видиш дали няма да го направя.
Изправи се рязко на колене и подръпна експериментално, опитвайки да разбере дали ще бъде в състояние да дръпне достатъчно силно, за да счупи медната тръба на радиатора. Глезенът й обаче вече беше разкървавен от опъването и блестеше като възпалени венци, затова Бенедикт се отпусна безсилно на пода и заоглежда белезниците. Четири деликатни винтчета, съвсем мънички, почти колкото главичката на клечка кибрит. Изпълнена с решимост, тя се изправи и съблече ризата на Хал. Свали сутиена, пъхна го в устата си и започна да гризе плата от вътрешната му страна, докато банелът се показа и тя успя да го стисне.
„Достатъчно е здрав, за да го убие. Не ми пука колко е едър.“
Издърпа телта и с помощта на зъбите отдели предпазните пластмасови топчета в двата й края. После заби острия край във винтовете на белезниците. Но телта се огъваше и само мачкаше главичките на винтовете.
— По дяволите, по дяволите, по дяволите. Не се предавай.
Насочи вниманието си към радиатора, дръпна пластмасовия вентил и се зае да изучава медната тръба, когато Смърф, която беше глуха от месеци, се надигна рязко и изръмжа тихо към вратата. Ниско, треперливо ръмжене.
Бенедикт замръзна, както се намираше в позата на готов за старт бегач, с изпъкнали вени на ръцете. „Какво по…?“ Страхът прокара дългия си смразяващ език по тила й и всичките й планове се изпариха. Нещо душеше изпод долния край на вратата.
18
— Откъде да започнем?
— Ами, хайде оттук.
Кафъри постави куфарчето си върху кухненския плот, извади очилата и снимките от местопрестъплението. Стаята беше опоскана от екипа на Куин: големи парчета от линолеума бяха изрязани, правоъгълни части от пердетата бяха отстранени, а первазът, където беше открита кръвта на Рори, бе все още покрит с черния амидол и облепен с етикетчета с номерца. Чашите, оставени върху сушилката за съдове, бяха покрити с прах за откриване на отпечатъци, а пресата за печене на сандвичи, която бяха отнесли в лабораторията, беше върната, с навит и залепен за капака кабел.
Мислеха, че Рори Пийч беше ухапан именно в тази стая и това нараняване беше достатъчно кръвта на осемгодишното дете да покапе по пода. Хартията за домакински нужди беше попила останалото. Кафъри сложи очилата, взря се за момент в снимките на кухнята и ги подаде на Сунес. Опита да си представи сцената — съпротивляващия се Рори, Алек Пийч, прикован към радиатора и изтощен, неспособен да помръдне или просто в безсъзнание. Алек не фигурираше на снимките, затова пък оставеното от него петно на пода се виждаше ясно.
— Значи той е лежал ето така — махна с ръка към следата. — На пода между кухнята и дневната… завързан тук — посочи радиатора в дневната — и тук, за този радиатор.
Сунес набърчи нос.
— Има ли останала в хладилника храна?
— А? — Джак се огледа и подуши въздуха. — О, това ли… не. Мисля, че просто… — Кармел, Рори и Алек Пийч бяха ходили по нужда там, където се бяха намирали, в един или друг момент през въпросните три дни. Не бяха имали избор. Детектив сержант Куин беше изненадана от количеството урина, произведено от Кармел — беше се просмукала навън до килима на стълбищната площадка. — Мисля, че това е… от тях.
Даниела направи физиономия и отвори хладилника, за да провери. Вътре имаше няколко мухлясали петна, прах за пръстови отпечатъци върху пластмасова кутия с „Не мога да повярвам, че не е масло“ и буркан с туршия на вратата. И нищо друго. Затвори хладилника и се заоглежда из стаята, отпуснала ъглите на устата си.
— Наистина ли миризмата е от това? Бедните хора.
— Ела тук. — Кафъри излезе в коридора и застана в подножието на стълбището. Водният пистолет на Рори Пийч, покрит с прах за снемане на отпечатъци, лежеше на първото стъпало. — Така. Ето къде казва, че бил атакуван Алек Пийч. И така, какво мислим?