И двамата погледнаха назад към кухнята, после Сунес се обърна към дневната.
— Тук. Вероятно е дошъл оттук.
— И аз така смятам… да речем, че е влязъл оттук, от дневната, и е нападнал Пийч изотзад. Няма кръв, но това може и да не е чак толкова важно — не е задължително да е прокървил веднага.
— Накъде биеш?
— Не знам… Просто разсъждавай с мен. — Застана с ръце, поставени под прав ъгъл, като едната сочеше по коридора към кухнята, а другата — към дневната. — Така, преди да атакува Алек, е влязъл с взлом от задната врата и след това трябва да е сломил съпротивата на Кармел — трябва да е направил първо това и след това да я е замъкнал чак дотам. — Изкачи стълбището, като вземаше стъпалата две по две; монетите в джоба му задрънчаха. Спря пред стенния шкаф. — В болницата смятат, че е влачена нагоре по стълбите… следователно той е направил това и по един или друг начин я е завързал тук…
— Боже… тук мирише дори още по-лошо.
— … и после се е върнал надолу по стълбите така. — Двамата заслизаха, Даниела беше поставила пръсти под носа си. — И е изчакал — това са нашите предположения — ето тук. — Кафъри застана на прага на дневната и погледна въпросително своята събеседница. — Така ли е?
— Да, дотук приемам версията.
Джак повдигна вежди.
— Е?
— Какво?
— Направил е всичко това абсолютно безшумно?
— Хм. — Сунес поклати глава. — Нещо не успявам да разбера какво искаш да кажеш.
— Добре, слушай. Кармел не може да помогне с нищо, нали? Тя няма представа къде е била нападната. Последното, което си спомня, е, че е приготвяла вечерята. Но колкото до Алек… — Приближи се до затворената врата край кухнята и постави длан върху нея. Мазето. — Сега какво си спомня Алек. — Отвори вратата и слезе две-три стъпала. — Алек бил тук с Рори. Играели на плейстейшъна… и тогава се зачудил къде е Кармел. — Сунес го последва надолу по стъпалата, оглеждайки помещението. Стените бяха украсени със свързани с Южните щати предмети, кръстосани пистолети, рогови токи за колани, окачена в рамка снимка на Елвис. Килимът беше с дълъг косъм, бял, а в един ъгъл имаше огледален бар, снимка на по-млад Алек Пийч, застанал край игрална машина в стила на Лас Вегас, с каубойска шапка, който се усмихваше пред камерата. Кафъри слезе по последните няколко стъпала и повика с жест Даниела. — Ела тук — искам да опитаме нещо. Тук. — Включи телевизора и плейстейшъна и й подаде джойстика. — „Куейк“ говори ли ти нещо?
— Ще се изненадаш. Спец съм.
— Не съм изненадан. Увеличи силата на звука колкото искаш.
Тя седна с джойстика в ръце, като се размърда, за да се намести по-удобно.
— А ти какво ще правиш?
— От теб се иска да действаш с това нещо.
Джак се качи обратно по стълбите, влезе в кухнята, следван от грохота на играта. Застана отвън пред входната врата и направи онова, което беше планирал целия следобед. След секунди Сунес се появи на вратата до стълбите, водещи надолу за мазето.
— Добре ли си?
— Да.
— Какво стана?
— Счупих една бутилка. Ей тук отвън пред вратата, която беше затворена.
— Чух.
— Точно това имах предвид. — Усещаше възбуденото пулсиране на някакво мускулче в ъгълчето на устата си. — Защо тогава Пийч не е чул разбиването на задната врата?
— Искаш да кажеш, че лъже?
— Не… вярвам му. Вярвам му сто процента, като казва, че не е чул счупването на стъклото в петък вечерта. Защото… — Подреди снимките от местопрестъплението върху кухненския плот. — … защото мисля, че стъклото е било счупено в понеделник.
— Ъъъ… Съжалявам, Джак, нещо не разбирам.
— Добре, добре. — Подаде й снимките и се приближи към задната врата. — Стъклото е паднало навътре върху пода, когато вратата е била затворена… виждаш ли на снимките?
— Да.
— И точно поради това всички, дори Куин, решихме, че нападателят е влязъл с взлом. Счупва стъклото, провира ръка през отвора и си отключва. Вратата се отваря… — Бутна я да се отвори, за да демонстрира какво има предвид. — Отваря се навън…
— Така че стъклото по пода няма как да бъде разместено.
— Точно така.
— Но?
Кафъри кимна.
— Но ако се е случило така, Алек щеше да го чуе… дори от мазето.