— Виж… — Пое дълбоко въздух. — Съжалявам… Ребека, обичам те… аз наистина… аз… — Взираше се навън към светлините на Кройдън — не знаеше как да й обясни. „Повече от това обаче не мога да направя. Не мога да се откажа… не мога да оставя тази къща, а теб вече не те разбирам.“ — Съжалявам, Ребека…
— Значи ме зарязваш.
— Не… аз… виж, постарах се с всички сили… много се постарах, но с теб става нещо… а аз изглежда не успявам да направя нищо друго, освен да влоша още повече положението…
— Точно това правиш, нали? Зарязваш ме?
Джак въздъхна.
— Какво би искала да направя след снощи? Не би могла да продължаваш с мен след случилото се — не би го искала.
— Не ми казвай какво искам. — Младата жена повиши глас. — Как смееш да ми казваш какво искам? Аз не знам какво искам, откъде тогава би могъл да го знаеш ти?
Спря рязко. Кафъри чу дишането й от другата страна на линията — тя като че ли опитваше да не плаче.
— Виж… — Нави телефонния кабел около пръста си и се чу да казва: — Ако това ще ти помогне да се почувстваш по-добре, тогава докладвай за станалото. Кажи им, че те изнасилих. Предай им също какво каза за Блис.
— Какво?
— Обяви за случилото се. — Това щеше да бъде равносилно на самоубийство, краят на всичко, но внезапно осъзна, че вече не го вълнуваше особено. — Сериозно — сложи край на това. Аз няма да се съпротивлявам.
— Ти си луд…
— Не. Ще приема последствията. — Направи пауза. — Ребека?
— Какво?
Гласът й беше слаб, далечен.
— Съжалявам. Наистина съжалявам.
— Да.
Тя затвори телефона.
„Божичко.“ Кафъри стоя неподвижно дълго време, загледан в онемялата слушалка в ръката си. После я остави на мястото и се облегна напред на бюрото, потри очи, прокара длани надолу по лицето си.
— Дяволите да го вземат! Дяволите да го вземат!
„Какво направи? Какво направи? Как успя да докараш нещата дотук?“ Нищо не го беше накарало да заподозре, не бе имал причина да очаква, че думите ще избликнат така внезапно от устата му. „Е, как се чувстваш сега? — запита се той. — Добре ли е да се самоунищожаваш? Чувстваш ли се свободен?“
Въздъхна и притисна пръсти към челото си. „В такъв случай всичко е свършено, нали?“ Не можеше да спи, не можеше да се прибере вкъщи. Сви цигара и я изпуши, загледан навън в нощта. След това стана, извади снимките от „Халф Мун Лейн“ от плика на перваза на прозореца, разглежда ги продължително, после ги върна в плика. Отиде в стаята на Мерилин, отдели преносимия диск от компютъра й и се върна в офиса на старшия следовател. Включи го към своя компютър. Ръцете му трепереха, когато извади дисковете на Пендерецки от шкафа с документацията и седна пред своето бюро.
Дисковете носеха номера от едно до девет и всеки съдържаше до сто jpeg файла, свалени от руски уебсайтове от намиращи се в постоянно движение групи за събиране на нова информация. Кафъри беше посетил еднодневен курс в Хендън, на който беше научил колко зле екипирана е полицията, за да може да проследи хората, които качваха тези снимки. Процедурата по издаването на разрешителни за обиск на интернет доставчиците беше дълга и извършителите го знаеха — усетеха ли, че под краката им започва да пари, те се местеха на територията на друг полицейски участък. Сред файловете Джак откри запаметени съобщения, разпратени от такива групи за събиране на информация, където потребителите получаваха пароли за различни сайтове, съвети как да маскират тази информация, реклами за софтуер, предназначен „да чисти сектори на вашия харддиск при внезапни проверки на техническата поддръжка…“. Намери адреса на обезопасена пощенска кутия за изхвърляне на AVI и JPG файлове, цялата поредица от прочутите снимки от „детската градина“, обновени URL за руските уебсайтове „Лолита“, познати имена на файлове като FreshPetals.jpg, Buds.jpg, SweetAngel.jpg. През тази нощ Джак видя всякаква детска порнография, която можеше да си представи човек. Някои от снимките нямаше да изглеждат не на място дори в лъскаво списание на масичка за кафе: на тях се виждаха красиви русокоси деца по тениски, с шорти, голи до кръста, под цъфнали дървета. Затова пък други от файловете се намираха точно в противоположния край на спектъра и от тях му се повдигна, колкото и опит да имаше с гледането на некрасиви сцени. Наложи се да пие още джин с тоник и да притисне с длан стомаха си. Някои от фотографиите бяха така направени, че беше невъзможно да се разбере полът на детето.