Продължи да работи, докато на възглавничката на палеца му се появи пришка от придвижването на мишката. Не го напускаше надеждата, че в ъгъла на някоя от снимките ще открие нещо, някакво указание… „По дяволите, какво очакваш да видиш?“ И тогава, съвсем внезапно, се облегна назад и остави мишката. Беше един и половина сутринта, шумът от уличното движение отдавна беше затихнал и сградата тънеше в тишина. Обърна се бавно, обзет от странно усещане, за да погледне към видеокасетите. Беше му дошла идея. Току-що си бе дал сметка защо не беше видял нищо в тях.
Бързо се запъти към стаята с доказателствения материал и извади каучукови ръкавици от торбата с предпазни материали — не искаше, когато предаде видеокасетите, екипът да помисли, че се е нахвърлил върху им като пълен идиот — напълни чашата си и изгаси осветлението в помещението. „Но това е класическо идиотско поведение, Джак. Помисли си само как ще изглежда тази сцена: глупакът седнал с питие в ръце и с гадните си видеокасети.“ Щом се върна в офиса извади старото ножче на швейцарската армия от джоба на якето си, придърпа един стол и намести настолната лампа.
Ребека седеше в ателието си с дръпнати пердета, стиснала чаша с водка и портокалов сок и загледана в самотното си отражение в тъмния прозорец. Отвън светлините на „Канъри Уорф“ бяха запалени и на фона на нощното небе сияеха други големи цитадели на пристанището; младата жена обаче, почти не ги забелязваше. Тя трепереше.
— Така… така. Добре, чудесно — рече тя. — Не го очакваше, но това не е проблем, просто запази спокойствие, запази перспективата. — Пресуши чашата си на две големи глътки и се вгледа в ръцете си. Те продължаваха да треперят. — За бога, успокой се — не е дошъл краят на света.
Отиде в кухнята, седна пред масата и си напълни чашата. Водка: нейното тайно питие, питието на алкохолиците. Питието на майка й. Смяташе се, че не мирише. Но Ребека можеше да усети миризмата му. Беше се запознала с миризмата му на майчината си гръд: като бебе беше бъркала мириса на водка с мириса на мляко — години наред, щом усетеше миризмата на алкохол в дъха на майка си, започваше да отделя слюнка по-активно.
Изпи напитката, направи физиономия и погледна надолу към дъното на празната чаша, към линията, оставена от месестата част на портокала. „Просто престани да мислиш за това — може би двамата с Джак никога не е трябвало да…“ Изправи се, изгуби равновесие и едва не падна, занесе чашата до мивката, изплакна я и я напълни отново, като наблюдаваше възхитено как сокът пада в прозрачната, точеща се водка. Да, това определено изглеждаше добре. И вкусът беше хубав… толкова хубав, че изгълта цялото съдържание на чашата на един дъх и побърза да я напълни пак. През вратата виждаше глупавите скулптурки, наредени покрай стените в ателието.
— Твоите творби! — заяви на глас Ребека и вдигна чашата, като тост за тях.
„От тях цялото място тук прилича на скапан сексшоп.“ Щеше да ги натроши на парченца. Това щеше да бъде велик жест… артистична постъпка. Да! Довърши напитката, остави чашата и се запъти с решителна крачка, движейки се по абсолютно права линия към ателието, като се олюля само веднъж. Изпълни я задоволство, че е толкова трезва. Но когато стигна до вратата, вече беше забравила какво смяташе да прави. Постоя малко там, с длани върху касата на вратата, опитвайки да се сети накъде се беше запътила, но тъй като не успя, се обърна, поклати глава „глупава крава“, върна се до кухненската маса и взе бутилката водка. Беше изпила вече доста, установи тя, като я вдигна на светлината, и вероятно трябваше да престане за тази вечер. „Но това сега е различно — рече си младата жена, — съвсем различно.“
Занесе следващото питие в банята, този път вървеше малко по-нестабилно, защото изпитият алкохол започваше да си казва думата, и застана пред огледалото.
— Наздраве — обърна се тя към отражението си. — За теб, Джак. — Пресуши чашата на три глътки, като я удари по невнимание в зъбите си. „Ще оцелея“ — помисли си тя, но в същия момент й се догади; затвори очи и се хвана за мивката, като поемаше дълбоко въздух. Какво? Наистина ли искаш да свършиш омъжена за ченге? Кафе сутрин с другите съпруги, оплакване заради безкрайните часове, които трябва да прекарват сами, а ако късметът ти излезе, може би дори ще изпиваш някое и друго бренди със съпруга си в голф клуба в неделя? Когато вдигна глава, банята бе престанала да се върти, а собственото й глупаво лице се взираше в нея.
— О, я се разкарай. — Тупна с длан огледалото. — Махай се.