Наведе се над мивката, за да измие чашата, но по пръстите й явно имаше нещо, защото сега чашата започна да й се изплъзва и колкото и да се опитваше да я стисне, пръстите й изглежда не реагираха както трябва. Вместо да я хване, тя я удари странично в мивката. Чашата отскочи и се разби.
Остана на място около минута, загледана в стъклата, а шумът продължаваше да се движи из главата й. „По дяволите, Беки, ти си пияна.“ Върна се в кухнята и напълни друга чаша. „Трябва да внимаваш с водката.“ Не искаше да страда от махмурлук, затова щеше да приключи с тази чаша. „Хладилникът — помисли си разсеяно Ребека, — защо е толкова шумен хладилникът? — И миг по-късно: — Трябва да събереш счупените стъкла или ще се порежеш.“ Остави напитката, твърдо решена да престане да пие водка веднага, „веднага, преди да си направила някоя глупост“, взе един от вестниците под мивката, за да сложи счупената чаша в него, и тръгна обратно към банята, бързо, прекалено бързо, плъзна се върху нещо и преди да разбере какво става се озова на пода, по задник, все така стиснала вестника в ръка.
Поседя така известно време, като премигваше срещу стената като спяща кукла; питаше се дали не трябва да се разсмее от случилото се. Трябваше да се посмее. Щеше да се посмее и после щеше да стане, само дето нямаше енергия да го направи, а и стаята се въртеше наоколо. „Стани, Беки, стани.“
Изправи се, като се държеше за облата пръчка за хавлиените кърпи, а главата й продължаваше да се върти. Щеше да разчисти стъклата и да пийне „Хорликс“, а после щеше да си легне и всичко щеше да бъде наред. В този момент пръчката за кърпите се откърти от стената сред дъжд от гипсова мазилка и младата жена се стовари по гръб на пода и главата й издрънча във ваната. Тя остана така, подпряна на ваната, с един крак под тялото, с разпиляна по цялото лице коса, и заплака на глас.
Направи го един от руските уебсайтове „Лолита“. Името Лолита. От времето във „Вайс“ помнеше заловената поредица скандални видеозаписи „Лолита“. Холандските дилъри бяха внимавали при износа да вадят записите от кутиите, така че проверката с рентгенови лъчи да не покаже наличие на касета и да не се събудят подозренията на служителите в митниците и пощите. Голяма част от порното достигаше до Великобритания именно по този начин. Кафъри обаче подозираше, че Пендерецки беше направил още една крачка по-нататък.
Надвесен над видеокасетите като бижутер от Ийст Енд, с цигара в устата и паднали до върха на носа очила, той развъртя внимателно винтчетата на пластмасовата кутия. Отвори я предпазливо, като скъпоценна книга, вдигна бялата пластмасова макара. Остави цигарата си в пепелника и леко стисна лентата между устните си, без директното участие на зъбите. Когато отвори уста, лентата беше залепнала за горната му устна. Точно това беше очаквал: запаметяващото информацията покритие се намираше от вътрешната страна. Лентата беше изваждана от макарата, обърната и превъртяна.
Заби швейцарското си ножче, освободи малката бяла халка от макарата и обърна лентата. Бяха му нужни двайсет минути, за да я пренавие, захапал цигарата между зъбите си, докато джинът с тоника се вълнуваше в чашата. „И тази следа свършва тук — в тази макара.“ Пъхна я обратно в кутията и затегна винтчетата. Пъхна видеокасетата във видеото и насочи дистанционното устройство към него.
— В детското порно няма кой знае какви изненади — беше му казал през осемдесетте години един от работещите в „мръсния отдел“. — Веднъж щом пренебрегнеш факта, че това са деца, няма почти никаква разлика от порното с възрастни. Разбира се, номерът е да превъзмогнеш факта, че това са деца. Не успееш ли, все едно са ти го наврели отзад. Извинявай за израза.
Кафъри се приготви, седна и зачака да го завладеят чувствата, паниката, тъгата. И те не закъсняха: докато гледаше записите, всички чувства се върнаха, само дето този път бяха притъпени. Дори се усети раздразнен от тях. „Ето че започва да се получава — помисли си той и захвърли армейския нож, — почти си се примирил.“
Откъде бяха взели всички тези деца? Къде бяха сега те? Ето например малкото русо момиченце, което вероятно не беше по-високо от един метър. То стоеше пред боядисана в розово и златно тоалетка, с бродирани къси чорапки, с разделена на кичури коса. Къде беше сега то? Какво му бяха казали, за да го убедят, че е редно да се усмихва и да си държи краката разтворени пред камерата?
Имаше зле осветени сцени в ремаркета, хотелски стаи, една се разиграваше на някакъв балкон посред бял ден, а в далечината се виждаха флагчетата на игрище за голф. Бавно започна да осъзнава точно на какво се беше натъкнал: тези видеокасети не бяха порно за лично ползване от Пендерецки — ставаше въпрос за нещо много по-сериозно. Това бяха първо поколение записи, беше сигурен в това: качеството и начинът им на съхранение навеждаха на мисълта, че бяха ленти-майки. Изглежда беше попаднал на педофилска мрежа. И Пендерецки съхраняваше ценните им материали край жп линията.