— По дяволите!
Кафъри се изправи, размаха ръце, опитвайки да раздвижи схванатия си врат. Запали нова цигара и закрачи из офиса, като пушеше и гледаше в екрана. Редно беше да се обади в отдела за борба с педофилията. Трябваше да се обади в дома на Сунес, да я събуди, да поиска да говори с Полина. Пендерецки му беше изпратил тези ленти поради някаква причина. Извади цигарата от устата си и влезе в стаята на Криотос, заключи вратата към коридора и се върна в офиса. Реши, че лентите ще останат при него, докато разбере какво послание — или мъчение — беше замислил да му изпрати Пендерецки.
Единайсет двайсетминутни ленти. Почти четири часа. Те като че ли представляваха пет различни епизода, някои обхващащи повече от три видеокасети. Качеството и промяната в начина на обличане го изпълниха с усещането, че бяха заснемани в продължение на десет, ако не и повече години. Работи така цяла нощ, като пускаше една видеокасета на възпроизвеждане, докато пренавиваше на ръка следващата. Поточна линия от един човек: навиване, гледане, навиване, гледане.
До шест сутринта изгледа всички записи и само един от тях пожела да види отново. Той беше вероятно най-шокиращият поради простата причина че малтретиращият, който се приведе към скърцащия диван, облицован с изкуствена кожа, за да разкопчее ципа и да направи фелацио на едно момче на единайсет години, както реши Кафъри, беше жена. Тя беше участвала в още четири от лентите, но той пъхна именно тази видеокасета във видеото и я пусна да се превърти.
Когато не беше в състояние да плаче повече, Бенедикт остана да лежи по гръб на пода, изпъната в права линия покрай радиатора, така че глезенът й да не бъде извит, и си представи, че е още дете, че над нея е надвесено лицето на майка й, изпълнено с нежност и топлота, като вътрешната страна на крило, и усмихнато се приближава, за да я целуне за лека нощ. Мислеше си за Джош, малкия Джош, когато беше бебе, толкова невинен, че част от нея завиждаше, защото тя самата никога вече нямаше да бъде толкова невинна. И за Хал, който държеше Джош над главата си и го разтърсваше лекичко. Малките дебели крачета се мятаха щастливо, сякаш мъничкият им собственик можеше да плува във въздуха. Нощите, когато беше вдигал температура, страховете на Хал да не би детето да се разболее от менингит и болестта да им го отнеме. Винаги бяха знаели, че на света съществуват черни дупки: Сара Пейн, Джейсън Суифт, смазаното от камион момченце в Камбъруел, падналото от четиринайсетия етаж дете. Представяше си Джош проснат на пода пред телевизора или как почесва ожуленото си коляно. И сякаш не беше в състояние да мисли за нищо друго освен за непреодолимото си желание да му събуе чорапите и да нацелува малките му пръстчета. Би му позволила да ходи из цялата къща с кални обувки, да драска по стените, да счупи с футболната топка всички прозорци на къщата, да открадне живота й, да я нагрубява… стига да можеше да го види още само веднъж. Стига да можеше да помирише пак косата му. Само веднъж.
Малко преди зазоряване Бенедикт заспа. Беше трескав, болен сън, с проблясващи в мозъка й светлини и препускащи из черепа й гласове.
В Кройдън хоризонтът, назъбен между небостъргачите, бе просветлял и придобил цвета на светъл опал. Беше почти шест сутринта и от долния етаж командите на ръководителя на териториалната група за поддръжка Таной отекваха из сградата. Никой нямаше да се появи тук през следващите два часа. Кафъри гледаше отново видеозаписа, въртейки несъзнателно из ръцете си някакъв лист хартия. Жената тежеше — той премигна и опита да прецени, щом я видя да се появява на екрана — може би деветдесет-сто килограма. Имаше сплескан боксьорски нос, олющена кожа, тъмна лъскава коса и беше облечена с черна камизолка и сатенени чехли. Момчето поглеждаше от време на време към камерата, сякаш питайки: „Добре ли се справям?“, а брюнетката правеше неприлични физиономии, докато прокарваше нашарените си с ален и черен лак нокти от вътрешната страна на бедрото му. В началото на лентата тя влезе в стаята и седна на дивана и за момент мина достатъчно близо край камерата, за да се види ясно татуировката в горната част на ръката й: сърце зад затворнически решетки. Джак драскаше несъзнателно по листа.