Но не само появата на жената и отпуснатият, вял начин, по който малтретираше детето на дивана, го беше поразил: изуми го пълното й безразличие към запазване в тайна на собствената й самоличност. Може би защото тези записи още не бяха монтирани, се виждаха твърде много издайнически ориентири за малтретиращия — обикновено пълнолетните участници в подобни филми правеха всичко възможно да скрият лицето си. Всичко, което можеше да спомогне за тяхното идентифициране, се прикриваше, върху библиотеките се опъваха чаршафи, етикетите се изрязваха от дрехите, които носеха децата — отличителните белези на повечето снимки, които стигаха до Интернет, се заличаваха със специален графичен софтуер. Но това не беше направено на тези записи. Затова успя да зърне лица, записи, заглавия на компактдискове, въпросната татуировка. На три от видеокасетите чу дори приглушени разговори зад кадър: мъжки гласове коментираха действието, даваха предложения за това, което можеше да се направи с детето на екрана. Кафъри успя дори да чуе имена: Стоуни, Роло, Йейтси. Записа грижливо всичко.
На лентите с брюнетката нямаше звук, но затова пък визуалните ориентири бяха предостатъчно. Зад дивана с белеща се дамаска от изкуствена кожа се виждаше осветено отгоре, облицовано с фурнир шкафче, на което бяха изложени декоративни чаши, купчина кутии „Силк кът“ от безмитни магазини, снимка в златна рамка. Но най-важното и най-невероятното — в началото на лентата имаше особено издайнически елемент. Джак натисна стопа и върна малко записа. Пусна на възпроизвеждане. Жената се изправи и прекоси стаята. Той завъртя назад. Жената тръгна заднешком, отпусна се върху дивана и кръстоса крака. Стоп. Възпроизвеждане. Тя разкръстоса крака, изправи се и прекоси стаята. Стоп. Връщане назад. Обратно на дивана. Стоп. Възпроизвеждане. Назад и напред. Най-накрая натисна стопа върху желания кадър.
Докато прекосяваше стаята, тя мина за момент пред някакъв прозорец. Пердетата бяха леко разтворени и макар това да не беше записано на повече от десет кадъра и следователно да не продължаваше повече от половин секунда, Кафъри зърна ярка жълта светлина. Приведе се напред, загледа се напрегнато в екрана и пусна старото видео да върти лентата кадър по кадър. Брюнетката се задвижи отсечено напред, докато жълтата светлина се видя ясно. Младият мъж натисна стопа. Откъсна горния лист от бележника върху бюрото и взе химикалка. Пулсът му препускаше. Сега успя да види ясно откъде точно идва жълтата светлина. Пред прозореца на стаята някой беше паркирал автомобил. На следващите два кадъра номерът на колата можеше да се разчете, макар да беше под ъгъл. Преписа го и отиде в стаята на Криотос.
Компютърът можеше да открие свързаното с номера име само за секунди. В шест и пет минути вече знаеше кой е притежателят на колата, а наскоро добавената информация в базата данни му разказа доста неща за въпросния собственик. Нещата започваха да си идват по местата. Джак бутна назад стола си, придвижи се с него до табличката с надпис „получаване“, което се намираше до компютъра на Криотос, и взе връзката попълнени формуляри „Дейност“, които Мерилин трябваше да вкара в база данни HOLMES. Искаше да разбере дали през деня някой от Отдела за борба с педофилията бе насочен да говори с някой си Карл Лам от Тетфорд, Норфолк.
19
(24 юли)
Коридорът беше притихнал, но не напълно: таймерът на електрическото табло на стълбищната площадка цъкаше, но това беше всичко. Не се чуваше нито поскърцване на дъска от пода, нито движение на въздуха. В шест и трийсет таймерът щракна и лампата на площадката изгасна. В килима на стълбището беше набит пясък от строежа, а някой беше рисувал със спрей по стените. От коридора се виждаха буквите ОПАСН, написани с червено. За изкачващия се по стълбите последните букви ставаха видими от завоя на стълбата, срещу вратата на спалнята за гости: ОСТ. Цялата дума беше ОПАСНОСТ. До нея се виждаше кръг с кръстче, символичното обозначение за жена.
Кафъри излезе от Шрайвмур преди пристигането на другите и отнесе лентите на Пендерецки вкъщи. Черният бръмбар с жълто-зелен интериор не беше навън. Въпреки това провери стаите една по една и почти изпита разочарование, когато установи, че Ребека не беше направила опит да го предизвика и не я откри в леглото с тънка пура в устата. Чаршафите бяха сменени, беше изпрала мръсните и ги беше оставила в електрическата сушилня. Не намери почти никаква друга следа от нея.