— Не. — Кафъри поклати глава. — Нее… не мога да повярвам. Фактът, че има досие не означава…
— За неприлично нападение? На малолетен?
— Божичко… Божичко.
Джак обхвана глава между дланите си, умът му препускаше. Първото закононарушение на Пийч беше преди 1985 година и не беше конвертирано за компютърната мрежа — беше се наложило да изпратят имейл в службата за съхранение на документацията, за да поискат нужната информация. Второто закононарушение на Пийч обаче, сбиване в един пъб, в резултат на което бе извадено окото на седемнайсетгодишно момче, бе станало в края на 1989 година, малко след нападението над Чамп и измамата на „Халф Мун Лейн“. Кафъри се взираше невярващо в екрана. Всички странни несъответствия в разказа му за случилото се на „Донегол Кресънт“ номер 30 — отричането, че са правени снимки, отричането, че бе чувал Рори през всичките тези дни, фактът, че съпругата и синът му бяха обезводнени, а той не беше… всички тези плуващи въпросителни стояха безмълвно около Кафъри.
Той стана и взе от папката копието от изображението на нападателя на Чамп, направено по описанията. После взе всички снимки на местопрестъплението и ги нареди върху бюрото.
— Какво мислиш?
Сунес се наведе над предполагаемия образ на нападателя и поклати глава.
— Не знам. А ти какво мислиш?
— И аз не знам. — Обърна го на едната, после — на другата страна. — Би могло, би могло. — Взе снимките от местопрестъплението. — Онази цицина, която има на главата, мислиш ли, че би могъл да…
И двамата се наведоха напред и се вгледаха в белега на Алек Печикджиян, Алек Пийч.
— Ако е сложил белезниците първо от този край… — Даниела посочи снимката. — И после ръцете… Знаеш ли, Джак, възможно е да го е направил…
— Не, не, не. Почакай. — Кафъри бутна стола си назад. Бяха помолили Бела Нерсесиян да излезе за малко и тя беше в съседната стая, в компанията на Криотос. Виждаше как червената й коса подскача нагоре-надолу, сякаш се опитваше да надникне през прозореца. Наведе се по-близо до Сунес и понижи глас. — Не, виж. Какво се получава в такъв случай? Че е избягал отзад, когато магазинерът почукал на вратата? Че се е качил на онова дърво, оставил е там Рори, върнал се е обратно в къщата и се е вързал сам… и всичко това, преди полицията да успее да…
Не довърши мисълта си — Даниела кимаше. Магазинерът се беше върнал в магазина, за да вдигне тревога и това време беше предостатъчно за Пийч. Напълно достатъчно, за да създаде впечатление, че е бил нападнат. И Кафъри, и Сунес бяха чували за подобни инсценировки — маниакалните писания по стените бяха най-популярният вариант. И бяха видели достатъчно, за да знаят, че стига да си поставят това за цел, хората могат да заемат невъобразими позиции, да си нанесат невъобразими рани. Джак се сещаше не само за автоеротични смъртни случаи — несретници, увити в чували за палатка, с гумени маски, със скрити под бельо лица, завързани за скрипец на тавана, но и за други, които можеха много лесно да бъдат взети за убийство. Веднъж беше видял самоубиец, който бе извадил червата си и ги беше накълцал с шивашки ножици, и една жена, която се беше запалила в заключения багажник на една кола. Знаеше много добре как убийството може да се маскира като самоубийство и обратното — как самоубийството може да се маскира като убийство.
— „Харесваш ли татко си…?“ — промълви той.
— А?
— Чампалуанг Кеодуангди. Това го попитал нападателят: „Харесваш ли татко си?“.
— Какво?
— Точно така.
Джак се изправи, кръвта му се раздвижи. Внезапно пътуването му до Норфолк, кашата, която бяха забъркали с Ребека, всичко това започна да го измъчва по-малко.
— Чакай. — Сунес взе снимките и се вторачи в тях, стиснала устни в изпълнен със съмнение кръг. — Бил е полумъртъв, когато го открили.
— Но се възстанови, нали така? Възстанови се веднага. — Кафъри бутна назад стола си. — Истински Лазар — помниш ли колко изненадан беше консултиращият лекар.
— Беше ходил по всички видове нужда отгоре си — това е доста убедителна игра.
— Вероятно си е мислел за Гордън Уордел.
— Какво?
— Не си ли спомняш? — Джак свали очилата си. — Едно от нещата, което ги е накарало да се усъмнят, бил фактът, че Уордел не се е напикал нито веднъж през цялото време, през което бил завързан. Така отгатнали, че той е убил съпругата си. Ако всички вестници, от Брикстън до Бирмингам не са писали за това. Дани, ще ти купя вечеря.