Нервното изтощение е причина не само за физическите болести – то води и до лудост. Една от основната причина както за физическите, така и за умствените заболявания са обтегнатите, изхабените нерви. И въпреки всичките си качества, въпреки желанието да направи добро и да постъпи правилно, човекът с изхабени нерви, за своя изненада, греши, защото е изгубил самодисциплината си. Неговите висши идеали не могат да му помогнат, неговото отношение и етични принципи ще се окажат безполезни при липсата на сила на нервите, която дава всекиму способността да прави всичко онова, което трябва да прави в света.
Липсата на трезвеност също води до нервно изтощение. В този смисъл всички алкохолни и опияняващи средства поглъщат енергията на нервите, изяждат я. Някой може да попита какво удоволствие намира човек в подобни неща и отговорът е същият – това е страст, страст като всичко онова, което предизвиква моментно опиянение, което възбужда нервите, кара човек да се чувства по-весел в момента. Но в случая той зависи от нещо външно, а реакцията идва с отслабването на въздействието на упоителното средство. Тогава се чувства два пъти по-слаб и изтощен отпреди и има нужда от два пъти повече от същото, за да бъде отново толкова весел за няколко часа. Това продължава, докато вече няма власт над тялото и ума си, а става роб на средството, което взима. Само в такива моменти този човек има чувството, че живее, а през другото време е нещастен. Това става негов свят, рай, неговият живот. Всяко прекомерно чувство на страст и гняв, всеки стремеж към чувствени удоволствия и вълнение ограбва енергията, силата и жизнеността на нервите.
Освен това всяко въздействие, предизвикано чрез гласа, думите или пеенето, е родено от нервната сила. Цялата тайна на магнетизма е в нервите. Тайната на успеха на общественика, на човека, застанал на сцената или в концертната зала, е в неговата нервна сила. Онзи, който си е извоювал име на добър адвокат, винаги притежава тази сила, а тя е именно магнетизъм. Следователно признак за нормално здраве, физическо и умствено, е развиването на това въздействие, създадено от нервната сила, което завладява всичко.
Силата дава още по-голяма сила, слабостта води до още по-голяма слабост. Нормалното състояние на нервите ни помага да оказваме въздействие. Човек, чиито нерви са отслабени, дори и да има право, не може да го внуши на друг човек, защото му липсва сила. Затова дори и да е прав, той няма да знае какво да прави. Липсва му силата да действа, да защити правото си.
Добре познатата ни система, при която пациентите се държат в болници и в психиатрични клиники, всъщност ги прави пленници на болестта. Атмосферата и самата мисъл за това, къде са, ги кара да се чувстват болни. Колкото и ефикасно да е лечението, попадналият там човек получава впечатлението, че е луд, че нещо не е наред с ума му. Цялата атмосфера внушава това. Освен това ще е много по-мило от страна на обществото и семейството, ако направят така, че в подобни кризисни състояния хората да получават грижи от своето семейство и приятели, вместо да бъдат затваряни някъде, където всичко да им напомня за болестта. Самият аз съм виждал много случаи, в които роднини и приятели са се грижели за болния, оказвайки му много по-добра помощ от тази в болницата.
Естествено някой може да каже, че лечението изисква специално място, където има всичко необходимо, както и лекар, който да следи състоянието на пациента, и че в по-големите градове това е единственият начин да се помогне в подобни случаи. Да, така е, когато положението е трудно, но когато има възможност да се помогне, трябва да се помогне.