Отпечатъкът в ума не е неподвижен като картина. Паметта като феномен е такава, че съдържа всичко, което човек е създал – не само вибрациите, които е получил, но и вибрациите или формите, възникнали като отговор. Например човек може да има в ума си дълбок отпечатък на страх. В резултат на това умът се залавя да създаде обекта на страха. В съня, във въображението, в будно състояние този страх се създава. Не е трудно да си представим това създаване в съня, но как става в будно състояние? Всичко, което заобикаля този човека – приятели, неприятели, обстоятелства, среда – всичко приема форма, която плаши ума, задържащ в себе си страх. Колко чуден е светът на ума! Умът съдържа и въпроса, и отговора. Следователно нещастията са привлечени най-вече от онези, които се страхуват от тях. Разочарования изпитват онези, които очакват да бъдат разочаровани. Неуспехът се причинява от задържането в ума на мисълта за неуспех. Хората често казват: “Никога няма да успея. Каквото и да правя, все се обърква. Нещо все не е както трябва.” Добре че има звезди, та да оправдаваме нещастието си с тях! Но в действителност нещастието принадлежи на тези, които го задържат в умовете си.
Когато човек непрестанно си повтаря: “Нищо няма да стане както трябва. Всичко ще се провали”, може да се очаква неуспех. Дори всички звезди на небето да са благосклонно настроени, този човек пак ще преживее неуспех. Ето как сами създаваме своето положение, съдбата си. Има много хора, които не виждат перспектива в живота си. Нима това означава, че светът, вселената е толкова бедна, че не може да им осигури необходимото? Тя има в изобилие, но като мисли, че няма изход, човек утвърждава тези мисли и сам поражда чувството си на отчаяние.
Когато мисли или чувства, човек излъчва съответната мисъл или чувство като аромат, създава около себе си атмосфера, която го изразява. И така той не само предава мисълта и чувството на друг, но и поражда отговор. Например когато, излизайки от къщи, човек си мисли: “Опасявам се, че ще катастрофирам”, в този момент мисълта може да се отрази върху ума на някой шофьор и когато той наближи колата му, да стане катастрофа. Същото е с успеха. Когато човек реши да се бори и каже: “Мисля, че ще имам успех в начинанието си”, той привлича всичко необходимо за този успех.
Едно момиче много харесвало песен, в която се пеело: “Как се преобърна съдбата ми!” и запомнило думите й. Когато си била вкъщи, тя непрестанно си я пеела. И какво станало? Веднъж се надвесила през терасата на къщата, паднала и починала на място. Хората, които я познавали, казали, че три дни преди да запее тази песен, тя била много щастлива.
Императорът на Делхи Зафар16, от династията на Моголите, бил велик и много талантлив поет. Невероятно изтънчен в изразяването си, майстор на словото, надарен с прекрасно и изящно въображение. Поезията му е удивително образна, истинско произведение на изкуството – какъвто бил самият той. Естествено е обаче човекът на изкуството, истинският поет да се интересува повече от трагедията, отколкото от комедията. И той започнал да пише трагедия. Какво последвало? Когато завършил книгата, започнала трагедията в живота му. Династията западнала, а животът му се превърнал в повторение на написаната от него трагедия.
Понякога предупрежденията за нещастие стигат до хората по този начин. Друг път гадател ни казва, че ще ни се случи нещо, че ни заплашва злополука или болест. При едни предсказанието се сбъдва, при други – не. В живота на впечатлителния човек казаното се сбъдва, тъй като той го приема присърце. Затова, особено в Индия, където астрологията е изключително напреднала и от хиляди години животът на хората зависи от нея, казват: “Никога не се съветвай с глупав астролог. Може да е добър астролог, но ако е глупав, не бива да ходиш при него, защото той ще каже неща, които ще оставят отпечатък в ума ти.” Когато тази идея не се популяризира, какви са последствията? Без да се замислят, хората казват нещо на шега, например някой подхвърля към приятеля си: “Не отивай там, ще умреш.” Той не го мисли наистина, а просто се шегува. Но не знае, че думите му може да създадат отпечатък в ума на другия, който да доведе до неговата смърт.
Ако опасността от нещастие наистина идва от мисълта на друг човек, можем ли да я избегнем, като използваме своята сила на мисълта, за да противодействаме на чуждата мисъл? Да, стига да знаем как да го направим. Това е практиката на отричането, на отхвърлянето. Като оставим себеотричането настрана, отново стигаме до методите на суфиите – отхвърляне на мислите и отпечатъците, които не желаем да достигат до нас. Като не позволяваме умът ни да бъде засегнат от нежеланите отпечатъци, ние ги държим на разстояние. Трябва да се издигнем над всички влияния, които действат против нас. Необходимо е обаче също така да владеем изкуството на мъдрото отношение към другите. Дори да се издигнем над неблагоприятните влияния, да се отнасяме с равнодушие към тях или да не им вярваме, може да продължим да нараняваме другите. Но ако сме внимателни и осъзнаваме какви отпечатъци оставяме у другите, ще предизвикаме дълбока промяна в техния живот.