Именно тук суфиите откриват тайната на съвършеното овладяване – в това, че независимо от всички представи за съдба, земни и небесни влияния, в човека има съзидателна сила, която работи. Възможно е у някого съзидателната способност на съществото му да функционира един процент, докато механичната да заема деветдесет и девет процента. У друг, по-еволю-ирал, работят деветдесет и девет процента от съзидателната способност и може би един процент от механичната.
Механичната част от съществото на човека е тази, която се влияе от обстоятелствата, от средата. Тя е тази, която е безпомощна. Съзидателната част на човека твори и поражда феномени. Точно в този аспект се открива божествената същност.
Глава пета
Феноменът на отражението е такъв, че всяко действие, всяка мисъл се отразява в самите нас и оттам започва пораждане. Създава се нещо, което дава посока на живота ни и зарежда с енергия всичко, което правим, с енергия и мисъл. Казват, че съществото на човека говори по-силно от думите му. Във феномена на отражението всеки човек е изложен пред всички огледала и няма нищо на света, което да остане скрито. Онова, което не изричаме, ние отразяваме. Затова тайни няма.
Думите на Соломон “под слънцето” се отнасят и за деня, и за нощта. Истинското слънце е разумът. В светлината на това слънце всички огледала – човешките сърца – отразяват всичко, което е изложено пред тях, без каквото и да е усилие от страна на човека. Затова желанието, ако е истинско, рано или късно се сбъдва – защото то се отразява и чрез това отразяване оживява. Отражението му дава живот, защото това не е мъртво огледало. Човешкото сърце е живо огледало. Няма нищо чудно в това, господарят да си помисли, че му се яде риба, и точно тогава готвачът да реши да сготви риба. Това е естествено. Няма нищо изненадващо в това, да се сетите за свой приятел и случайно да го срещнете, докато правите нещо съвсем друго. На пръв поглед изглежда неочаквано, но на по-дълбоко ниво всичко е било подготвено, тъй като вашето отражение, докоснало ума на приятеля ви, е уредило срещата.
Веднъж някой ме попита: “В отвъдното ще се срещнем ли с тези, които сега са около нас?” Отговорих му: “Да, ще се срещнем и с тези, които обичаме, и с онези, които мразим.” Първата част на отговора ми доста му хареса, но не и втората. Тогава продължих: “Ти мислиш за двама души – този, когото обичаш най-много, и този, когото мразиш най-много. Не можеш да не мислиш за тях. Или се молиш за първия, или проклинаш втория, но мислиш често и за двамата. А най-удивителното в живота е, че хората, които най-силно обичаш и мразиш, срещаш неочаквано. Без да правиш съзнателни усилия, ти ги привличаш.” Той попита: “Какво трябва да се направи?” Отговорих: “Най-добре е да не мразиш никого, а само да обичаш. Това е единственият изход. Щом простиш на онези, които мразиш, си свободен от тях. Тогава нямаш причина да ги мразиш и просто забравяш.”
Именно това отражение виждаме в успеха и неуспеха в бизнеса. Когато един човек отиде при друг по работа, той отразява. Ако има неуспех в ума си, отразява неуспех у другия. От всички посоки той привлича обстоятелствата, които ще доведат до неуспеха.
Ако човек се движи сред хората с мисълта за успех, той отразява този успех в сърцето на всеки, когото срещне, и резултатът винаги е успех. Затова неуспехите преследват онези, които са обсебени от мисълта за неуспех. Хората, които поддържат мисълта за сполука, имат сполука. Четем исторически разкази за герои, генерали и царе, които са бележели успех след успех. Но има и много примери, които можем да открием в ежедневието си, за хора, преследвани от неуспеха. За тях провалите нямат край. Всичко, до което се докоснат, рухва. Защо? Заради идеята за разруха, която поддържат в себе си. Тя просто се отразява върху всичко, което докосват.
Великият индийски поет Амир казва: “Очи мои, вие притежавате светлината на Съвършения, а не виждате. Не защото светлината не е във вас, а защото сте забулени.” Ние непрестанно се стремим към по-ясно виждане, жадуваме да видим светлината, а закриваме очите си, надарени с божествена светлина, като забулваме сърцето си. Никой не може да ни научи на това, нито можем да придобием силата да виждаме ясно. Тази способност ни е присъща. Затова да не виждаме – това е изненадващото. Виждащите виждат не само когато пред тях има един човек. Дори и десет хиляди души да седят пред тях, те виждат всеки един и всички заедно. Причината е, че колкото по-голямо става огледалото, толкова повече отражения побира в себе си. Така в един човек едновременно могат да се отразят множество хора – техните сърца, умове, души, всичко. Без съмнение отначало е виждането на отражението на един човек. Но с разширяването си сърцето възприема отраженията на цялото множество.