Убедеността не е въображение, а сама по себе си чудо, защото е съзидателна. Например, някой е убеден, че за един франк ще получи еди колко си сантима, и всички вярват в това, защото има доказателство. Достатъчно е да отидат в банката, за да открият дали е така. Но когато няма доказателство, е трудно да вярваме. То е като да строим въздушен замък, който обаче след това се превръща в рай. Ако човек е убеден за нещо, което не съществува, неговата убеденост ще го накара да съществува. Ако е убеден в някакво условие, дори то да не съществува, убеждението ще доведе до появата му. Разликата между ума на човек с убеденост и ума на човек, на който му липсва убеденост, е в това, че умът на първия е като факла, а при втория светлината е закрита и не може да огрява.
Много често човек се бои да не изгуби здравомислието си. Той би предпочел да е обикновен, отколкото необикновен. Страхува се да не изгуби себе си, но не знае, че да изгуби себе си, означава да спечели себе си. Той може да каже: “Да мислиш за тези неща е като да хвърчиш във въздуха.” Но ако не бяхме във въздуха, какво щеше да стане с нас? Въздухът е субстанцията, от която живеем, по-важна от храната и водата. Следователно убеждението е храната на вярващия, храната на неговата вяра. Той живее от убеждението си, а не от храната и водата.
Вярата е толкова свята, че не може да бъде предадена и човек трябва да я открие в себе си. На този свят няма човек без вяра – понякога тя просто е закрита. Това, което я закрива, е песимистичната нагласа към живота. Има хора, които са външно песимистични, има и такива, които са неосъзнато песимистични – те не знаят, че са песимисти. Човек може да се бори с целия свят, но не може да се бори със себе си, не може да победи своите съмнения. Който успее да разпръсне тези облаци, е постигнал нещо голямо.
Можем ли да стигнем до вярата, като упорстваме в убежденията си? Небесните неща не се постигат с упорство, те са Божия благодат. Не се изисква упорство, за да помолим за Божията благодат, да повярваме в Божията благодат, да отворим себе си за Божията благодат, да й се доверим. Това е, което засилва убеждението и го превръща във вяра. Всичко на земята малко или много ни струва нещо – ние го купуваме. Само едно нещо не струва нищо, защото никога не можем да платим цената му – Божията благодат. Не можем да платим за нея под никаква форма, по никакъв начин, нито като сме добри, благочестиви, надарени с качества и добродетели, никак. Защото колко е добротата ни? Тя е капка вода в океана. Като човешки същества сме прекалено бедни, за да можем да платим за Божията благодат. Тя може само да ни се даде.
Защото Бог е любов. Какво очакваме от любовта? Благодат. Божията благодат е Божията любов, която намира проявление в безброй благословии, които познаваме и не познаваме. Ние, хората, живеем на земята в своите малки черупки и тъй като през повечето време не осъзнаваме всички привилегии на живота, не изпитваме благодарност към Този, който ни ги е дал. За да види Божията благодат, човек трябва да отвори очите си, да вдигне глава от малкия свят, който си е създал, и да види горе и долу, вдясно и вляво, отпред и отзад, Божията благодат, която е навсякъде. Ако се опита да благодари, няма да му стигнат хиляда години. Но ако погледът му стига само до стените на черупката, той няма да открие Божията благодат, а само нещастие, тревоги, проблеми, несправедливост, коравосърдечност, студенина, грозота. Защото когато гледа надолу, човек вижда калта, но вдигне ли поглед, вижда прекрасни звезди и планети. Зависи само накъде гледа – нагоре или надолу. Какво представлява този смъртен свят? Какво е физическото съществуване? Какъв е този живот на промени? Какъв е смисълът му, ако не да вярваме? Всичко се променя, всичко е непостоянно, податливо на разрушение. Следователно не само заради истината, но и заради самия живот трябва да намерим в себе си убедеността, да я развием, да й даваме сила и възможност да израства във всеки миг, за да кулминира във вяра. Именно тази вяра е тайнството на живота, тайната на спасението.