Някой може да каже, че дори водата и камъкът са подложени на въздействие. Човекът не е нито камък, нито вода – той съдържа всичко. Той е крайният плод на сътворението и трябва да може да покаже еволюцията си в своята балансираност. Онзи, който постоянно мени настроенията си – в един момент се радва, а в следващия е подтиснат – не може да поддържа тона, който му дава равновесие и е в основата на истинското здраве. Колко малко хора знаят, че не удоволствията и веселбите водят към добро здраве! Точно обратното – в днешния свят веселието трае един ден, а през следващите десет дни човек боледува, защото подобен начин на живот не е насочен към поддържане на вътрешно равновесие. Когато човек стане чувствителен към най-малкото нещо, което се изпречи на пътя му, звученето на неговия тон се променя, превръща се в звук, непознат за тялото и това поражда болест. Твърде много отчаяние или твърде много радост – всичко прекомерно трябва да се избягва. Има натури, които винаги търсят крайностите. Те толкова силно се стремят към развлечения и веселие, че накрая се уморяват от това и изпадат в тъга и отчаяние. Точно такива хора боледуват по-често. Ако един инструмент не се поддържа настроен, ако всеки, който го вземе, свири на него както му падне, инструментът ще се развали. Тялото е инструмент, най-свещеният инструмент, който сам Бог е създал за своята божествена цел. Ако неговата настройка се поддържа и струните не се разхлабят, инструментът се превръща в средството за постигане на хармонията, заради която Бог е създал човека.
Как се поддържа настройката на този инструмент? Първо, и металните струни, и струните на червата искат пречистване. От същото имат нужда и белите дробове и вените. Това е, което им дава готовност за работа. Как трябва да ги поддържаме чисти? Чрез грижливо подбрана храна, трезвеност и правилно дишане, защото за пречистване се използват не само водата и земята. Най-доброто средство е въздухът и качеството, което той съдържа и което ние вдишваме. Ако знаем как да използваме дишането, за да поддържаме каналите в тялото чисти, значи знаем как да поддържаме доброто здраве. Така тонът, специфичната нота на всеки човек се запазва и не се нарушава. Когато човек вибрира със своя тон, който е в съответствие с индивидуалната му еволюция, той е себе си, той е настроен на височината на звука, за която е създаден, височината, на която трябва да съществува и в която се чувства нормално и удобно.
Ето че стигаме до ритъма. В пулсирането в главата и сърцето има ритъм и когато този ритъм е нарушен, възниква болест, защото това води до смущения в целия механизъм, чиято изправност зависи от поддържането на ритъма. Когато човек внезапно чуе нещо страшно, ритъмът бива нарушен, пулсирането се променя. Всеки шок, който той преживява, смущава неговия ритъм. Много често можем да забележим как, колкото и успешно да е преминала операцията, тя оставя белег, и то завинаги. Бъде ли нарушен ритъмът, е изключително трудно да върнем нормалното му състояние.
Ако ритъмът е изгубен, трябва да го върнем, прилагайки мъдрост, защото направим ли рязко усилие да го възстановим, можем да го изгубим още повече. Ако ритъмът е много забавен или пък твърде ускорен, опитът да върнем нормалната му скорост може да го разстрои, а разстройването му да доведе до нарушаване на цялостното състояние. Процесът трябва да е постепенен и мъдро извършен. Ако ритъмът е прекалено забързан, той трябва полека да бъде доведен до естественото си положение. Ако пък е прекалено забавен, постепенно трябва да бъде забързан. Това изисква търпение и сила. Когато настройваме цигулка, няма рязко да завъртим ключа, защото, първо, това е невъзможно, и второ, рискуваме да скъсаме струната. Дори най-недоловимата промяна на настройката изисква постепенно въртене на ключа. По този начин се спестяват усилия и работата е успешно извършена.
Внимателното отношение, което се приема за морална ценност, е нещо друго, но дори в действията и движенията лекотата и вниманието също са необходими. Във всяко движение, във всяка стъпка, която правим, трябва да има ритъм. Ако се огледаме, ще видим какви непохватни движения извършват хората. Цялостното им състояние не може да бъде естествено, защото ритъмът им не е правилен – затова хората боледуват отново и отново. Дори и да не бъде открита никаква болест, самият факт, че в движенията няма ритъм, означава, че състоянието е в неизправност. Редовността в навиците, действията, почивката, храненето, пиенето, седенето, ходенето и изобщо във всичко, дава на човека онзи ритъм, който е нужен и който придава завършеност на музиката на живота.