Проследяване на болестта
Работата по проследяването на болестта е по-фина от самото лечение. За последното е необходима сила, докато за проследяването на болестта – на нейната природа, причина, тайна – психическата сила не помага, нужно е вдъхновение. Лечител без вдъхновение не е завършен лечител. Обикновено болният не знае истинската причина, същност и тайна на оплакването. Като съди по лицето, изражението, гласа, действията и движенията на пациента, лечителят трябва да намери произхода на оплакването; всичко подсказва. Понякога се налага лечителят да попита болния за подробности, свързани с болката и с обстоятелствата в живота му, за да добие представа за неговото отношение и предразположение.
Тайната на болестта може да се открие и като се наблюдават предпочитанията на човека към храна и облекло, към дадена среда, какво е отношението му към приятели и неприятели, склонността му към сладко или подправки и към цветовете. Например човек, чиито оплаквания се коренят в меланхолията, харесва лилаво. Онзи, който е изгубил контрол над страстите си, ще покаже склонност към страстно изразяване и ще харесва червеното. Човек, който е вял и чувства празнота, е привлечен от бялото, а към черното има склонност онзи, чието сърце е уморено от преживяната тъга и скръб. Същото е със сладкото и подправките – склонността към сладко показва слабо сърце, а оттам и цялостна слабост; афинитетът към подправки е знак за лоша циркулация.
У пациента има много неща, които могат да бъдат установени не само по неговите предпочитания, но и по лицето и чертите му. По този начин може да се разбере много повече, отколкото с всеки друг метод. Чертите показват общите характеристики, по които лечителят разбира кои са слабите места, където е възможно да е възникнало оплакването. Цялостното изражение пък показва с какви мисли е свързано оплакването. Тъй като умът е причината на всички причини, лечителят стига до корена на проблема веднага щом установи връзка с ума на пациента. Колко вярна е поговорката, че лицето е огледало на сърцето!
Главната причина за всички болести
От мистична гледна точка има един основен корен, който може да се нарече обща причина за всички болести и това е нарушението в ритъма. Според учените разстройството на нервите е коренът на всички умствени смущения, чието въздействие върху тялото причинява различни физически заболявания. Религиозните хора учат на концентрация и медитация в седяща поза с молитвена нагласа. Скритата в това мъдрост е да се доведе дейността на ума и тялото до нормално състояние. Защото в природата на действието е с всеки следващ момент то да става по-активно. Самата активност произвежда енергия, а все по-голямото количество енергия нарушава нормалния ритъм на активността.
Това се наблюдава и при огъня. В началото пламъкът е малък, но колкото повече гори, толкова повече се повишава активността, за да достигне кулминация в своята най-голяма интензивност. Сравнението между началната и крайната интензивност показва, че именно увеличаването на скоростта на огъня довежда до върховия момент, когато той се самопоглъща. В човешката природа виждаме същата тенденция. Когато говорим, набираме скорост, докато в един момент започваме неволно да изпускаме думи от изречението. Така е и при ходенето – с всяка крачка скоростта се увеличава, докато накрая се затичваме. Същото е и с въображението, а понякога това се наблюдава и при пулса на тялото и циркулацията на кръвта. Във всички свои аспекти неконтролираното увеличение на скоростта води до по-бързо достигане на връхната точка, а причиненият дисбаланс – до катастрофални последици.
Без това познание лечителят е като слепец за причината на болестта и неговото лечение се основава на случайност. Но ако го знае, той е повече от лекар и повече от лечител. В състояние е да овладява собствената си активност, а получената по този начин способност му дава възможност да контролира и активността на пациента, така че да поддържа нормалното й състояние, от което идва истинското здраве на ума и тялото.