Причина за умората
Причините за умората са три – основната е загубата на енергия, а другите две са прекомерна активност на ума и на тялото. По принцип човек свързва умората с извършването на твърде много физическа дейност, но не бива да се пренебрегва и влиянието на прекомерната умствена активност.
Умората се дължи най-вече на безпокойството, страха, терзанието и болката. Има една по-малко очевидна причина и тя е мисълта за умората. При всеки сто души, които чувстват умора, в деветдесет от случаите причината е именно тази. Когато човек си казва “Уморен съм”, самата мисъл поражда чувството на умора, а разумът намира хиляди причини за нея. Понякога си мислим, че присъствието на определени хора или на конкретен човек ни уморява, че някои хора поглъщат жизнената ни енергия, че дадено действие изразходва енергията ни, че оставаме без сили от всекидневните задължения или от работата, която вършим – пеене, говорене, физическа или умствена работа. И разбира се, каквото мислим, това и преживяваме.
Наистина няма съмнение, че всеки вид дейност малко или много отнема енергия. Но като мислим за това, увеличаваме загубата; като не пилеем енергията си и я използваме икономично, до голяма степен я съхраняваме. Има начин, духовен начин, по който отдаваме енергията, необходима за определено действие, но същевременно получаваме много повече енергия от вътрешния и външния живот, от живота, който ни заобикаля и който живеем. Точно по тази причина религията е създала концепцията за всемогъществото на Бог. Онези, които смятат, че Бог е там някъде в рая, сами го държат на разстояние, но които разбират смисъла на учението в Библията – че всички ние живеем, движим се в Бог и Той е в нас – усещат присъствието му във всеки един миг. Ако съзнанието за богатство кара човек да се чувства богат, ако съзнанието за сила го кара да се чувства силен, колко ли по-силен и богат се чувства онзи, който има съзнание за Бога?
Балансът
Лечителят често среща пациенти, чиито оплаквания може да са различни, но са причинени от липсата на баланс. Най-трудното нещо в живота на всеки човек е поддържането на баланса. Много често лечителят успява да излекува болния, като просто му покаже няколко упражнения за възвръщане на баланса. Това, в добавка към самото лечение, дава възможно най-благоприятния ефект. Балансът се постига по различни начини, дори в ежедневни действия – седене, лежане, стоене, ходене, стоеж с разделена по равно между двата крака тежест, седене с кръстосани крака или на петите, като тежестта отново е по равно разпределена, коленичене, ритмично ходене с еднакъв размах на ръцете. Чрез правилно редуване на ядене и пиене, работа и почивка, спане и будност също се постига баланс. Първото нещо, за което лечителят трябва да помисли при лечението на пациент, е възвръщането на състоянието на равновесие.
Болката
Болката има два източника – ума и тялото. Понякога умът я причинява, а тялото я поддържа, друг път я причинява тялото, а я поддържа умът. Ако едната част не участва в болката, причинена от другата, болката няма да съществува или ако се появи, ще изчезне. Като слуга на ума без собствена свободна воля, тялото не може да отхвърли болката, дадена от ума. Умът е този, който може да я отхвърли, ако е обучен на това.
Има хора, които смятат, че болката не съществува. Макар и много полезно при тренирането на ума, истинността на това твърдение може да бъде оспорена. Ако е вярно, че няма такова нещо като болка, това може да е така само в смисъл, че всичко в този свят е илюзия, нищо не съществува само по себе си, не е действително, когато бъде съпоставено с върховната реалност. Но когато някой каже, че само болката не съществува, но радостта и всичко останало го има, той греши.
За да станат неподатливи на болката, дервишите си нанасят жестоки наранявания – удрят се с камшик по ръцете, режат мускулите си, пробождат се с ножове, вадят очите от очните си кухини и ги слагат обратно – нещо, което лично съм виждал. Така те са открили истина, чието прилагане прави телесната болка много по-слаба. Когато умът тръгва напред, за да получи телесната болка, от страх или самосъжаление, той я прави много по-силна, отколкото тя би била иначе. Страхът и самосъжалението прибавят към болката 95 процента. Първото нещо, което лечителят трябва да направи, лекувайки пациент с болки, е да изтрие болката от повърхността на ума му чрез внушение и с помощта на лечебната си сила. Когато липсва подкрепата на ума, тялото се отказва от болката, тъй като няма способност да я задържи без участието на ума.