Лечение с лекарства
Много често лечител или човек, който вярва в естественото лечение, стига до крайност и отказва да приема лекарствата. В действителност мисълта, че лекарят е предписал лекарство, което трябва да се взима по няколко пъти на ден, освен че оказва медицинско въздействие, носи и психическа полза. Отчитайки важността на този факт, лечителите от Изтока са приели до известна степен и ролята на лекари. Прилагайки своята лечебна сила – духовна, психична и магнетична, хипнотични внушения и въздействия – те дават на пациента нещо за ядене или пиене под формата на лекарство. Понякога му дават муска, която да държи близо до себе си, или пък магнетизирана вода.
Смисълът е в това, че човек осъзнава обективния свят и неговите процеси по-силно от всяко друго ниво на съществуване и като яде или пие, като държи или притежава определено нещо, въздействието върху него става по-реално. Мисълта на лечителя, която трябва да успокои ума на пациента, често не може да стигне до него, ако външните сетива на болния не откликват изцяло. Когато обаче пациентът пие или яде нещо, или чувства, че нещо докосва болната част, сетивата му се превръщат в проводника, по който мисълта на лечителя достига неговия ум. Познанията за физическия проводник са изключително важни за лечителя, защото всяка психична операция изисква проводник и когато той е ясно определен и откликващ, резултатът е успешен.
Глава втора
ПСИХИЧЕСКАТА ПРИРОДА
НА ЗАБОЛЯВАНИЯТА
Причини за заболяванията
Психическата природа на заболяванията може накратко да се обясни с липсата на живот – или поради недостиг на материя в тялото, или поради излишък на материя, което не оставя простор за духа. Тя е и отпечатъкът от болката, който умът поддържа. Болката не винаги е физическа. Има физически причини, но щом умът познае неприятното чувство, той го задържа от страх – това се нарича болка.
Болестта често се причинява от липсата на ритъм, било в мислите или чувствата, в дъха, в действията или във всекидневния живот на човека. Например, да стоим до късно, когато сме свикнали да си лягаме навреме, да променяме часа, в който вечеряме, да си подремваме в необичайно време, да правим всичко, към което не сме привикнали, ни изважда от ритъм. Хората, свикнали да се гневят и да се карат, ще се разболеят, ако нямат възможност да го правят. В Индия има една история за човек, който не можел да пази тайна, но бил принуден да мълчи. Накрая се разболял и за да го излекуват, лекарите трябвало да му позволят да изкаже тайната. Всичко това говори за ритъм. Всеки навик поражда ритъм.
Страхът от разболяване също е причина за болестите. Има хора, които се чудят дали не са болни и се опитват да открият има ли им нещо. Други, склонни към самосъжаление или съчувствие от страна на хората, сами привличат болестите. Някои се изживяват като болни, когато чувстват известен дискомфорт. Те искат да бъдат третирани като болни или се отпускат. По този начин умът естествено задържа болестта по-дълго, тъй като му се дава тази възможност.
Има и много други причини за болестите. Сред тях най-неприятната е внушението: “Болен съм и от тази болест никога няма да се излекувам.” Това внушение е по-лошо от болест. В действителност душата на всеки индивид, здрав или болен, е свободна от болка и болест и непрестанно лекува тялото и ума. Ако не бяха тялото и умът, които създават болестите, човек винаги би бил здрав. Да сме здрави е естествено. Неестествени са болестта, болката и чувството на дискомфорт.
Магнетичната сила
Здравето на тялото и ума зависи от магнетична сила, която на метафизичен език може да бъде наречена силата на притегляне в елементите и атомите. Картинно може да се представи като разпръснати оризови зрънца, които се съединяват поради привличането между тях. Именно тази сила на привличане им придава определена форма. И умът, и тялото са изградени от атоми, умът – от ментални, тялото – от физически, а силата, която ги е събрала и оформила в тяло и ум, е магнетичната сила.
Липсата на тази сила е причина за болка, дискомфорт, болести, докато развиването й осигурява здраво тяло и ум. С физически упражнения тя се развива в тялото, с умствени – в ума. Открито е, че болните в известна степен губят своя магнетизъм. Здравият човек често се опитва да избяга от присъствието на болни хора. Това е естествено, защото магнетизмът е това, което привлича хората, а неговата липса ги отблъсква. Това обяснява и естествения чар на младежите и децата, въпреки че в детството този магнетизъм не е съвсем напълно развит. По същия начин липсата му при възрастните се усеща.