На въпроса, каква е връзката между ума и храната, която тялото поема, може да се отговори така: както алкохолът въздейства на ума, така всеки атом храна има определен ефект. Има три вида храни: саттва, която дава спокойствие; раджас, която стимулира активността; и тамас, която поражда сънливост, леност и объркване.
Лечителят трябва да е запознат с всички видове храна и тяхното въздействие, за да даде правилното предписание на пациента, както и да разбере дали храната е причина за заболяването, което в много случаи е така. Самият той трябва да поддържа себе си в такова състояние, че да е способен да лекува успешно.
Самоконтрол
Има много хора, за които можем да кажем, че имат нервен темперамент. Те имат склонността да ходят бързо, да работят припряно, а когато говорят, в бързината изпускат думи и объркват слушателя. Лесно се палят и могат да се разсмеят или заплачат съвсем ненадейно. Това състояние създава известно усещане за радостно вълнение, но изчерпва силите на човека и го лишава от самоконтрол, като накрая води до нервно разстройство. Започва като прекомерна активност, а свършва със слабост. Много умствени заболявания са причинени от това негативно състояние на ума и тялото. Склонността към това състояние се проявява още в най-ранна възраст, особено ако детето от малко е с нервен темперамент. Ако бъде забелязано тогава, подобрението е сигурно. Няма по-лошо заболяване от нарастващото изтощаване на нервите, което означава липса на самоконтрол. Защото животът не си струва да се живее, когато човек изгуби контрол над себе си.
Човешката същност
Човекът е изграден не само от материя, но и от дух. Дори и да има добре развито тяло, което функционира правилно, все пак нещо липсва. Физическото тяло се поддържа от храната и течностите, дъхът – от въздуха, умът – от мислите, въображението и впечатленията. Но това не е всичко – освен ум и тяло човекът притежава и дух, който е светлина, божествена светлина. Ето защо слънцето ни кара да се чувстваме ведри. Но само слънцето не е достатъчно за духа. Човешката душа е като планета. Както планетата Земя е огряна от слънцето, така духът е озарен от Божията светлина. В отсъствието й обаче, колкото и здрав и радостен да изглежда човек, той не е истински здрав. Той се нуждае от духовно присъствие, сърцето му трябва да е отворено, за да допусне светлината, Божията светлина.
Глава трета
РАЗВИВАНЕ
НА ЛЕЧЕБНАТА СИЛА
Дъхът
Дъхът е основната сила, необходима при лечението. Всички проявления на магнетизма, излъчващ се от върховете на пръстите, погледа и порите на кожата, са индиректни проявления на дъха. Силата на дъха е тази, която дава магнетичност на различните негови аспекти. Слабият дъх води до отслабване на ума и тялото, а силният дъх е извор на сила и за двете. Няма как да не ни достига енергия и магнетизъм, ако дъхът ни е изпълнен с енергия. Затова преди да се развият други средства за лечение, трябва да се развие силата на дъха.
Има два начина за това. Единият е да го направим екстензивен, а другият – интензивен. След това дъхът трябва да бъде овладян, така че да бъде насочен към желаната част от собственото ни тяло; и второ, овладяването му трябва да включва и способност да го насочваме във всяка посока и ниво, нагоре и надолу, наляво и надясно. Както човек се учи да се цели при стрелба, така трябва да овладее и дъха си.
В Индия има йоги, които могат да изгасят лампите от голямо разстояние със силата на дъха си. Дори при Тансен2, за когото разказват, че докато пеел Дипак, свещите се запалвали, не може да е било друго, освен силата на дъха, развита до краен предел.
Пречистване
Науката винаги е признавала и все повече набляга на важността на чистотата в условията, в които се намира пациентът, което включва и чистота на лекаря. Лечителят, който работи по-скоро с ума, трябва да знае колко важно е да обърне внимание както на чистотата на тялото, така и на чистотата на ума. Без съмнение, след като осъзнае природата на нещата, човек трудно може да каже кое е чисто и кое – нечисто. Един от начините е разбирането, че всичко само по себе си е чисто, а когато бъде смесено с друго, чистотата му е нарушена. Задълбоченото размишление в тази посока ще разкрие обширни възможности за търсещия.
Друг подход към чистото и нечистото е разбирането, че едно-единствено нещо поддържа чистото състояние на нещата – и това е животът. Когато животът си е отишъл, има нечистота. Има и трети начин: смъртта е нечистото състояние на нещата, но разрушението е тяхната чистота. Това също предлага големи възможности за постигане на разбиране от страна на наблюдателния ученик на живота.