Казано накратко, лечителят трябва да съблюдава правилата за чистота и да внимава да не прихване микробите от пациента, когото лекува. Освен това той трябва да избягва всякакви мисли на горчивина, зложелателство, гняв, ярост, завист, да пречисти ума си от всякаква злоба, да отдаде цялото си същество на преданост към Бог, за да бъде сърцето му завладяно от милосърдие и състрадание. Не само силата на ума лекува, но и неговата чистота. Умът, свободен от измамност и коварство, е способен да излъчва чиста сила, която дава нов живот на болния и премахва болката му.
Ритъм
Разгръщането на лечебната сила зависи от усъвършенстването на дъха. Дъхът може да бъде усъвършенстван чрез пречистване, разширяване, удължаване и ритъм.
Дъхът има три различни ритъма – ритъм, който не може да бъде разпознат в редуването на вдишване и издишване; ритъм, който може да бъде разпознат в двете отчетливи действия на вдишване и издишване; и гладкост на дишането. Човек, който не е овладял дъха си, е подвластен на влиянията на тези три ритъма, на здравословното си състояние, на своето настроение и на житейските обстоятелства. Онзи, който е в процес на овладяване на дъха, може да го задвижи във всеки от трите ритъма. Когато овладяването е налице, лечителят е способен да задейства всеки механизъм. В действителност всяка болест означава, че ритъмът е нарушен. Когато лекарят обясни болестта със запушване, за суфиите това запушване означава липса на ритъм. Неритмичността може да е в кръвообращението, в дишането, в активността или в почивката. За да открие болестта, лекарят проверява пулса и кръвното налягане и прослушва белите дробове. Това само по себе си доказва, че ритъмът е пазителят на здравето. Когато по един или друг начин той е нарушен, се влошава здравето, както когато не тиктака ритмично, часовникът започва или да избързва, или да изостава и не показва точното време.
Следователно лечителят трябва да поддържа редовността на своя ритъм, за да може да контролира механизма на тялото на пациента. В Индия има обичай да пляскат с ръце или да щракат с пръсти, когато някой се прозява. Причината е, че прозяването е признак на забавяне на ритъма. Когато на човек му се доспи, ритъмът на тялото му възприема по-ниска скорост. Тогава пляскането с ръце и щракането с пръсти помагат за връщането на обичайния ритъм. То е като да разтърсим някой, който дреме, за да накараме механизма на тялото му да възстанови нормалното си състояние. Когато лечителят е овладял своя ритъм, той става способен да регулира и ритъма на друг човек. За това се изисква дълбоко познание и вдъхновение, свързани с природата на човешкия ум и тяло. Лечителят, усвоил това умение, е като диригента, който поддържа ритъма на всички музиканти в оркестъра.
Силата на дъха
Това, което лекува тялото и ума, е силата на дъха, тъй като дъхът е живот и чрез него може да се даде живот на тялото и ума на друг човек. Дъхът е и нишка, която свързва всички в единно съществуване. Ако не беше дъхът, сетивата нямаше да могат да възприемат външния свят. Всичко, което виждаме, помирисваме, усещаме, вкусваме и чуваме, има за проводник дъха, затова нито едно лекарство не може да има неговия ефект. Слабият дъх е податлив на всякакви заразни болести, а ако лечителят има слаб дъх, може да прихване болестта на пациента още при първия сеанс. Ето защо силата на дъха е най-важното нещо, преди да правим опити да лекуваме.
Силата на дъха може да бъде развита по два начина – чрез постигане на обем и на дължина, тоест интензивен и екстензивен. Опасно е да се опитваме да лекуваме, преди да сме познали силата на дъха и по двата начина. Когато я развием, ние усещаме това и сме готови да я използваме за лечение.
Една обща причина за всички болести
Болката, чувството на дискомфорт, заболяванията, разпадът и разрушението са липса на живот. Думата “живот”, която използваме в ежедневието си, обозначава резултата от хармоничното функциониране на две дейности – едната е вечният живот на духа, а другата – животът, който материята му осигурява. Това са негативна и позитивна активност. Силата на вътрешния живот привлича към себе си външния живот, а от друга страна, силата на външния живот го поддържа свързан с вътрешния. По този начин реципрочното действие на двете измерения на живота поддържа огъня му, а липсата на едно от двете действия води до заболяване.