Душата изпитва живота посредством пет тела, най-слабо от които е физическото, тъй като е родено от материя, храни се с материя, привлича се от материя, намира своя живот в материята и се връща в материята. Както то има нужда от материя, за да живее, така материята накрая го взима при себе си. Когато това тяло изгуби силата си, това се нарича болест или смърт. Причината е загубата на енергията на нервите, които не само поддържат плътта, костите, кръвта и кожата цялостни, но им дават и енергия. Когато нервите бъдат отслабени поради изтощение или липса на храна, на почивка или на какъвто и да е вид енергия, настъпва болест.
Така лекуването може да се нарече “даване на живот” на онази част, която се нуждае от живот, или на тялото като цяло. Материалистът вярва, че колкото и да е слаб, човек може да бъде спасен и върнат към живота, като му се прелее кръв. Щом това дава резултат, колко по-успешно ще е действието на силата на мисълта, силата на живота, която е много по-мощна от материята! А чрез процеса на издигане от земя към вода, от вода към огън, от огън към въздух и от въздух към етер дори фината същност на физическото тяло на лечителя може да стигне до онзи, който се нуждае от нея. Разликата между медицината и естественото лечение е като тази между влака и самолета.
Някой може да попита дали си заслужава човек да отслабва силите си, като дава част от жизнената си енергия на друг. Без съмнение за бедния няма да е добре да даде последните си стотинки на друг, но богатият може да използва състоянието си, за да помогне и зарадва нуждаещите се. Духовният лечител е богат на божествена сила и тя няма да намалее, когато той я раздава. Ето защо материалното лечение е недостатъчно. Колкото и успешно да изглежда, то е безсилно в сравнение с духовното, защото духовният лечител черпи от Божията сила.
Развиване на силата
във върховете на пръстите
Човешкото тяло може да се нарече материализирана светлина, чийто символ в мистицизма е звездата с пет лъча, олицетворяващи главата, ръцете и краката. Същността на светлината е в това, да пръска лъчите си и тъй като човешкото тяло е изградено от светлина – нур – ръцете и краката, пръстите на ръцете и на краката, сетивните органи и косата представляват лъчи. Познанието за тази светлина намира отражение в обичаите на Изток, където благословията се извършва, като върховете на пръстите докосват главата. Същото е и при целуването на ръка или докосването на стъпалата, защото светлината се излъчва от пръстите на ръцете и краката.
Ето защо лечителят развива силата на върховете на пръстите. Както като насочва дъха по определен начин през тялото и устата, човек може да възпроизведе височината на даден тон, така чрез насочване на енергията през върховете на пръстите той развива своята лечебна сила. За Моисей се знае, че е притежавал светлина в дланта си, която поетите наричат яд-е-байза3, а Заратустра винаги е изобразяван с горящ огън в ръката си. И в двата случая се внушава идеята за излъчване, батерия на енергията, която може да се развие в човешката ръка. Когато силата се развие в дланта, тя се излъчва през върховете на пръстите и се изстрелва натам, накъдето я насочи волята. После чрез движения над и по болното място лечителят може да премахне болестта.
Силата на присъствието
Важно е лечителят да осъзнае, че самото му присъствие трябва да излъчва целебна сила. За да бъде възможно това, животът му трябва да е преизпълнен с вътрешна сила и магнетизъм. На първо място, тялото му трябва да е здраво и чисто, за да може физическият му магнетизъм да оказва благотворно въздействие. Необходимо е да притежава и чистота на ума заедно със съчувствие към пациента и желание да го излекува, без мисъл за печалба. Душата намира най-силна изява в атмосферата или с други думи, атмосферата казва това, което казва душата. Развитието на душата се извършва чрез духовен процес и духовен живот. Следователно, за да притежаваме целебна сила и присъствие, трябва да развием ума, тялото и душата си.
Силата на ума
Първото условие за развиване на лечебната сила е способността за концентрация. Лечителят трябва да може да задържи неотклонно мисълта за излекуването на пациента винаги, когато пожелае. Концентрацията е най-трудното нещо, но когато бъде постигната, няма нищо невъзможно. Колкото и успешен и добър да е даден метод за лечение, безполезно е да се опитваме да го прилагаме, ако не владеем силата на концентрацията. В лечебния процес действието на ума е много по-силно от всичко останало. Силата на ума се използва, за да въздейства върху материята, а материята, която от много векове е непокорен слуга на духа, чрез минералите, растенията и дори животните винаги се бунтува срещу опита за контролиране.