Няма съмнение, че умът може да контролира материята и да прави с нея каквото пожелае. Но когато умът е отслабен от служене на материята, той губи сила над нея. Ако не беше така, всеки човек щеше да може да лекува себе си, контролирайки материята, и нямаше да има нужда от лечители. Собствената сила оказва по-голямо въздействие от силата на друг човек. Освен това никой не може да постигне такова разбиране, каквото сами можем да проявим към себе си. Природата на ума е такава, че постоянно се изплъзва от нашия контрол. Концентрацията е практиката, която дава сила на ума и която, така да се каже, укрепва своя собствен ум. Но дори със силата на концентрацията умът трудно задържа онова, което не представлява интерес, докато съчувствието е стимулът на задържащата сила на ума. Ето защо успешен лечител може да бъде само онзи, който е воден от своето съчувствие и готовност да избави пациента от болката.
Силата на концентрацията
Преди да правим опит да лекуваме друг човек, трябва да развием силата на концентрацията си. При лечителя тя е развита до такава степен, че той може да визуализира желания обект не само когато седи в медитация със затворени очи, но и докато е с отворени очи, независимо какво минава пред погледа му. По време на лечение той трябва да знае каква картина да поддържа в ума. Ако си представя рана, тя ще продължи да съществува, вместо да бъде излекувана; ако той мисли за болка, вероятно ще спомогне за засилване на болката. Мисълта за излекуването е това, което лечителят трябва да поддържа в ума си, да мисли за желания резултат, а не за сегашното състояние. Това правило трябва да се помни и прилага във всички аспекти на живота – дори когато има неприятности, човек не бива да мисли за тях, а когато е болен, трябва да забрави за болестта. Ние често удължаваме нещастията си, като ги задържаме в мислите си. От самото начало до края лечителят трябва да мисли единствено и само за излекуването.
Изпращане на лечебна сила
от разстояние
Още по-голямото усъвършенстване на лечебната сила дава способност за изпращането й от разстояние. Нито сушата, нито водата могат да попречат на силата, изпратена от ума. Научните открития като безжичния телеграф доказват, че с помощта на уреди мислите могат да бъдат предавани на разстояние. Мистикът обаче винаги е осъзнавал и практикувал това. Тъй като смисълът на съществуването му е да служи на хората с любов и доброта, той естествено не изпитва желание нито да доказва на света мощта на своята сила, нито да я използва за друга цел, освен за лекуване.
В индуизма терминът нада брахма, означаващ “Божи звук”, обяснява тайната на живота и че звукът е движение, подтик, следователно нищо не се случва, ако преди това не е подбудено от някаква сила. Както физическото движение е необходимо за външното действие, така и за умственото действие е нужно движение, предизвикано от ума. Гласът на един човек може да стигне до отсрещния ъгъл на стаята, а гласът на друг – до края на улицата. Същото е и със силата на ума, но трябва да се помни, че дарбата за лекуване трябва да е развита. Човек, който притежава тази дарба, ще напредне много повече и по-бързо от онзи, който няма дарба.
За изпращането на мисъл на разстояние са необходими три неща – първо, вяра в теорията; второ, самоувереност, тоест увереност в собствената сила; и трето, сила на концентрацията. Колкото и голяма да е силата на концентрация, без самоувереност тя е безполезна, а самоувереността без вяра в теорията е безсилна. Лекуването от разстояние е последният етап, до който лечителят стига след дълга практика на лечение, и отначало естествено е възможно да не успее. Заниманията дават опит, а опитът – увереност. Вярата укрепва, когато е основана на опита и засилена от вътрешната увереност.
Глава четвърта
ПРИЛОЖЕНИЕ
НА ЛЕЧЕБНАТА СИЛА
Лекуване с муска
Огромна сила е скрита в мистерията на повтарянето на свещена дума. Още по-голяма е силата, която се съдържа в написаната свещена дума, защото внимателното й изписване е отнело може би пет или десет пъти повече време от устното й повтаряне. Освен това действието дава по-добра завършеност на силата на мисълта, отколкото речта. Но когато човек мисли, чувства, говори и пише, той е развил мисълта през четири етапа и й е придал сила. Затова суфиите дават муска на онзи, който според тях вярва в лечебната й сила. Наричат я тавиз. Пациентът я носи със себе си денонощно, като установява мисловна връзка с лечителя и във всеки миг чувства, че оздравява.