В Индия слагат муската върху сребърно или златно блюдо или гравират думата върху камък или метал. Самото осъзнаване от страна на болния, че това оказва целебно въздействие, му помага до такава степен, че във всеки момент от деня и нощта той чувства присъствието на лечителя и изцелението.
Така, както дарът е нищо без даващия, муската е нищо без онзи, който дава увереност на пациента. Ето защо написана от обикновен човек, тя няма ефект. Личността на човека, който я пише, трябва да вдъхва почит, а неговата духовност, любов и благост да изпълнят муската с целебно съдържание.
Магнетизирана вода
Водата е най-възприемчивата субстанция. Тя приема цвета и въздействието на всичко. Магнетизмът, който излъчват върховете на пръстите, прониква във всичко, което лечителят държи и така, повече от всяка друга субстанция, водата може да бъде заредена с това електричество. И тук дъхът, който лекува, е достатъчно мощен да добави живот на всички животворни субстанции. Водата, най-укрепващата от тях, много лесно приема живота от дъха.
Сред древните индуси е имало обичай да се дава вода на госта като благословия и тази традиция е жива и днес. Браминът предлага на своя гост първо вода, не само за да утоли жаждата си, но и като даване на живот. Персийците наричат водата на живота аб-и хаят и тази дума може да се открие в много стихове. Навсякъде в Изтока сред суфиите има обичай шейхът4 да дава самун хляб или чаша вода, мляко, сироп или суроватка, плод или бонбон, което се приема като нещо целебно за ума и тялото. Несъмнено тук въздейства не само дъхът или докосването, но и силата на ума, скрита като душа в субстанцията на дареното, което е нейно тяло.
Лекуване чрез дъха
На първо място лечителят трябва да знае, че дъхът е самият живот, той е този, който дава живот. Известно време можем да издържим без храна, но без да дишаме не можем да живеем повече от няколко минути. Това показва, че това, което дъхът съдържа, е много по-важно за живота ни от всяка друга храна. Всеки атом от човешкото тяло е сияен. Но ако тялото е пламъкът, дъхът е огънят и както пламъкът принадлежи на огъня, така тялото принадлежи на дъха. Докато дъхът живее в него, тялото е живо, а когато дъхът го напусне, тялото умира, въпреки цялата си красота, сила и сложност на механизма. Ето защо въздействието от дъха на свят човек може да магнетизира водата, хляба, млякото, виното, плода или цветето.
Дъхът, който е развит духовно, ще има лечебен ефект върху онази част, към която е насочен. Ако човек знае как да насочва дъха, няма по-добър процес на лечение от този. Изобщо във всички методи на лечение дъхът е най-важното нещо, защото в него е скрит потокът на живота.
Лекуване
чрез магнетични движения на ръцете
По един или друг начин всички свещени текстове обясняват живота като светлина. В писанието на мюсюлманите е използвана думата нур, а във Веданта е чайтаня. Природата на тази светлина е да изразява себе си в определена посока, което отговаря на предната и задната част на тялото ни. В същото време светлината има качеството да се разпростира. Това може да се наблюдава като тенденция и в земята и във всичко върху нея. Задълбоченото изследване на която и да е форма ще покаже, че природата на живота е да се разширява в четири посоки, например север, юг, изток и запад, или към главата, краката, вляво и вдясно.
Животът и светлината имат свой център в центъра на всяка форма. Но те изразяват себе си чрез посоките, в които се разпростират. Затова в древния символизъм присъства силата на ръцете. Индусите са изобразявали божествените превъплъщения с четири ръце. Две от ръцете са на ума, другите две – на тялото, а когато четирите работят заедно, всичко се постига. Това показва, че в лечението ръцете са най-важни. Физическите ръце са необходими, за да помагат на ръцете на ума и когато мисълта е насочена от ума през ръцете, нейната сила се удвоява и намира пълно изражение.