Лечителят може да изпробва своята лечебна сила, като усети електрическия поток, преминаващ през пръстите му, докато ги разтърсва. Дори докато свири на музикалния си инструмент, той може да излекува слушателите. Ако направи подарък с благопожелание, подаръкът ще донесе късмет, а ако напише дума, тя става муска, която лекува притежателя си и го предпазва от нещастия и смърт.
Ментално лекуване
Менталното лекуване се извършва чрез внушение. В повечето случаи първите лечители са родителите, тъй като те предават мисълта си на детето с едно сключване на веждите или втренчен поглед. Дори животните могат да бъдат обучени по този начин.
Има много болести на човешкия ум, породени от съзнанието за собствения аз. Те се развиват несъзнателно и като примери могат да се посочат любовта към похвалите и комплиментите, непоносимостта към обидите, раздразнителността, сляпото увлечение, ревността, гневът, страстта, алчността, а също и влечението към алкохола и наркотиците. За да излекува тези заболявания, лечителят трябва изключително добре да владее себе си, защото в противен случай неговите недостатъци могат да попречат на болния.
Веднъж пророкът Мохамед бил помолен от възрастна жена да говори със сина й, който харчел всичките си спечелени пари за фурми, а нея оставял без пукната пара. Пророкът обещал да го направи след пет седмици. В уречения ден довели при него момчето и той му заговорил добронамерено: “Ти си разумно момче и трябва да помниш, че твоята майка е изстрадала много заради теб, давала е всичко, което е спечелила, за да те отгледа. Сега е стара и ти си този, който трябва да я гледа, но вместо това харчиш парите си за фурми. Справедливо ли е това? Надявам се, че с Божията милост ще се откажеш от този навик.” Момчето се вслушало в думите, но учениците на Пророка се почудили и го попитали защо е отложил срещата с трийсет и пет дни. Пророкът обяснил: “Самият аз обичам фурми и почувствах, че нямам право да съветвам момчето да се въздържа от тях, ако и аз не ги откажа за пет седмици.” Истинският лечител не бива никога да се опитва да лекува друг от слабост, която самият той има.
Духовно лекуване
По своята същност духовното лечение е по-висше от всеки от горепосочените методи. То може да бъде извършено от един човек, както и от група хора. В този случай лечителят предава чувствата и вибрациите си на болния, чието излекуване зависи от тяхната сила. При духовно лечение от разстояние желанието на лечителя разпръсва лъчите си и достига болния, където и да е той, лекувайки го без лечителят да е при него. Концентрацията на няколко човека, събрани заедно, има още по-удивителен ефект.
Силата на лечителя зависи от топлината на сърцето му. Духовно отдадените се превръщат в чудесни лечители със своята сила на концентрацията, чистота на живота и божествена любов. Всяка тяхна сълза и въздишка е източник на изцеление за самите тях и за другите. Духовната отдаденост е огънят, който поглъща всички слабости, за да остане вътрешното сияние. Радостта и болката на отдадения не могат да се сравнят с никоя друга радост в живота. Духовното лекуване не изисква неподвижен поглед, докосване с пръсти или сила на дъха – тук служат таваджох (вид поглед) или до’с (добра мисъл).
Абстрактно лекуване
При абстрактното лекуване душата, сърцето и тялото биват излекувани от всички болести и слабости. Този вид лечение е възможен само по време на състоянието на екстаз на лечителя. Силната психична вибрация, която се излъчва от неговата вътрешна същност и излиза през порите на тялото, пронизва телата, сърцата и душите на всички наоколо, които я приемат според своята сила на рецептивност. Муршидите7 често са вдъхновявали своите мюриди8, без да четат или да дискутират, и те са достигнали съвършенство. Този феномен, който изключително отдаденият мюрид изживява под ръководството на своя муршид, е удивителен.
Има история за Хафиз Ширази, който учел при един муршид заедно с десетима други хафизи9. Времето им било разпределено между медитация и други практики и време за хранене и сън. Хафиз Ширази прекарвал нощта буден, отдаден на съзерцание на Аллах. След години на търпеливо чакане една вечер муршидът изпаднал в екстаз, извикал хафиз. Чул го единствено будният Ширази. Той отвърнал на повика и бил благословен от учителя, който бил избрал този съвършен момент, за да вдъхнови своите ученици. Всеки път, щом той повикал някой хафиз, му отвръщал все един и същи, тъй като другите спели. Така будният Ширази получил единайсетократна благословия, една за себе си и десет за останалите ученици, които пропуснали тази безценна възможност. Той станал най-великият духовен лечител на своето време. От този ден нататък всяка негова дума имала силата да лекува.