Част трета:
МЕНТАЛНО ПРЕЧИСТВАНЕ
Глава първа
МЕНТАЛНО ПРЕЧИСТВАНЕ
Колкото и необходимо да е пречистването на тялото, още по-необходимо е пречистването на ума. Всички нечистотии, както и нередовното функциониране на физическата система, причиняват болести. Същото важи и за ума. Има нечисти елементи, принадлежащи на ума, които могат да причинят различни заболявания. Затова чрез пречистване на ума спомагаме за възстановяване на здравето както на ума, така и на тялото. Под “здраве” имам предвид естественото състояние. А какво друго е духовността, освен да бъдем естествени?
Малко са тези, които имат подобно отношение. За повечето да са духовни означава да имат дарбата да правят чудеса, да виждат странни неща, удивителни феномени. Малцина знаят колко е простичко – да си духовен значи да си естествен.
Умственото пречистване може да се извърши по три начина. Първият е да се успокои умът, тъй като много често умствената активност е тази, която замърсява ума. Успокояването на ума разтваря замърсяванията и така той отново зазвучава на своята естествена височина. Можем да сравним ума с езеро. Когато водата е спокойна, отражението е чисто. Когато нещо обезпокои ума, достъпът ни до интуицията и вдъхновението е затруднен. Щом утихне, умът започва да отразява ясно.
До това състояние можем да го доведем чрез практиката на физическия покой. Седенето в дадена поза поражда определен ефект. Мистиците познават различни начини за седене в тишина, всеки от които има определено значение. Това значение не е въображаемо – то дава конкретен резултат. От личен опит и чрез други хора съм изпитал как различният начин на седене променя нагласата на ума. Древните са знаели това и са открили различни начини за седене за различните хора – за воина, за ученика, за медитативния човек, търговеца, работника, адвоката, съдията, изобретателя. Не е ли удивително, че мистиците са открили това и в продължение на хиляди години са изживявали въздействието, което седенето в определена поза има върху човека и особено върху неговия ум!
Това преживяване е ежедневно за нас, но ние не се замисляме. Когато седим по един начин, се чувстваме нервни, а когато седнем по друг начин, се чувстваме спокойни. В една поза усещаме вдъхновение, в друга – умора, липса на енергия и ентусиазъм. Като успокоим ума си с помощта на определена поза, можем да го пречистим.
Вторият начин за пречистване на ума е чрез дишане. За хората от Изтока е много интересно да наблюдават как учените на Запад несъзнателно прилагат в изобретенията си принципите от мистичната сфера. Например, имат машина, която чисти килимите, като изсмуква праха. Това е същата външна система, каквато съществува и вътрешно. Правилният начин на дишане изсмуква праха от ума и го изхвърля. Учените стигат дотам да твърдят, че издишваме въглероден двуокис, че изхвърляме от тялото отровните газове, които се намират в него. Мистикът стига по-далече – той казва, че те се изхвърлят не само от тялото, но и от ума. Ако човек знае как да премахва замърсяванията, резултатът би надхвърлил очакванията му. Замърсяванията в ума могат да бъдат изхвърлени чрез правилно дишане. Ето защо мистиците съчетават дишане и поза. Позата помага за успокояването на ума, а дишането – за пречистването му. Двете действат заедно.
Другият начин за пречистване на ума е чрез отношение, правилно отношение към живота. Това е нравственият път, царският път към пречистването. Човек може да диша и да седи в тишина в сто и една пози, но ако няма правилното отношение към живота, никога няма да се развие. Това е основното изискване. Въпросът е какво е правилно отношение? Правилното отношение зависи от това, доколко благосклонно човек приема своите недостатъци. Много често сме готови да защитаваме недостатъците си и се опитваме да оправдаваме своите грешки. Но не проявяваме същото отношение към другите. Виждаме само недостатъците им и ги съдим, това е толкова лесно! Без проблеми стигаме дотам, да изпитваме неприязън към тях, а след още една крачка в тази посока започваме и да ги мразим. Когато постъпваме по този начин, не смятаме, че вършим нещо лошо. Въпреки че това е вътрешно състояние, ние винаги го виждаме извън самите нас. Всичко лошо, което сме събрали вътре, виждаме у другите. Затова живеем в илюзии, доволни от себе си и осъждащи другите. А най-удивителното е, че този, който най-много обвинява другите, сам най-много заслужава порицание. Тази зависимост е по-ясно изразена по обратния начин – именно защото най-много критикува другите, той заслужава най-много критика.