Съществува красота на формата, цвета, държанието, характера. У едни красотата липсва, у други тя е много. Само сравнението ни кара да мислим, че един човек е по-добър от друг. Ако не сравняваме, всеки ще е добър.
Сравнението е това, което ни кара да смятаме едно нещо за по-красиво от друго. Но ако погледнем по-внимателно, ще успеем да съзрем красотата и в другото. Много често сравнението не е правилно и причината е, че макар да сме възприели в ума си определена представа за добро и красиво, тази представа търпи промени. Това означава, че когато погледнем нещо, сме способни да оценим красотата му, ако тя отговаря на моментната ни представа за красиво.
Няма нищо чудно в това, че един ден някой достига до етапа, в който казва: “Обичам всичко, което виждам на този свят, въпреки болката, усилията и трудностите; всичко си заслужава.” Друг обаче казва: “Всичко носи нещастие, животът е грозен, няма нищо красиво.” Всеки е прав за себе си. И двамата са искрени, но се различават в думите си, защото гледат на нещата от различна гледна точка. Всеки има своите причини да харесва или да не харесва живота, но първият печели, приемайки красотата, а другият губи, като не успява да я възприеме и да я оцени.
Ето защо, като поддържа неправилно отношение, човек трупа в ума си неприятните отпечатъци, оставени от другите – все пак няма съвършени хора. Всеки от нас има страна, която може да бъде критикувана и се нуждае от поправка. Когато човек забелязва тази страна, той събира отпечатъци, които го правят все по-несъвършен, защото несъвършенствата се натрупват в самия него и стават негов свят. Когато умът стане като гъба, която попива нежеланите следи, това, което човек излъчва, също е неприятно. Никой не говори лошо за другите, без да го има в себе си. Онзи, който не говори добро за другите, сам не е добър.
Ето защо от нравствена гледна точка пречистването на ума трябва да се учи във всекидневния живот – като се опитваме да възприемаме нещата със съчувствие и благосклонност, като гледаме на другите, както гледаме на себе си, като се поставяме на тяхно място, вместо да ги осъждаме за слабостите, които виждаме. Душите се раждат на земята несъвършени и проявяват несъвършенство, а оттам естествено се развиват към съвършенството. Ако всичко беше съвършено, нямаше да има смисъл от сътворението. Проявлението се е случило, за да може всяко същество тук да се издигне от несъвършенството към съвършенството. Това е целта и радостта на живота и затова е създаден този свят. Ако всички хора бяха съвършени и обстоятелствата – перфектни, нямаше да има радост от живота, нито смисъл от идването ни тук.
Следователно пречистването на ума означава премахване на всички нежелани отпечатъци, оставени не само от недостатъците на другите. Трябва да достигнем до етапа, в който да забравим и своите собствени недостатъци. Виждал съм праведни хора, които са се самообвинявали за грешките си и така самите те са се превърнали в тези грешки. Да се концентрираме през цялото време върху грешката означава да я вдълбаем дълбоко в ума. Най-добрият принцип, който можем да приложим, е да забравим себе си, да забравим другите и да настроим ума си към възприемане на всичко добро и красиво.
Много момчета по улиците на Индия се занимават с нещо показателно. Те копаят земята на определени места и намират злато и сребро. По цял ден ръцете им са в прахта – но какво търсят? Злато и сребро.
Когато в този несъвършен свят търсим доброто и красивото, възможностите да се разочароваме са много. В същото време обаче, ако не спираме да търсим, не да забелязваме прахта, а да гледаме за злато, ще го намерим. Щом веднъж го открием, ще откриваме все повече и повече. В живота на всеки човек идва момент, когато е способен да види добро в най-лошия човек на земята. Когато стигнем този момент, макар доброто да е било покрито от безброй пластове лошо, ще изберем това, което е добро, защото търсим доброто и привличаме доброто.