Глава втора
ЧИСТИЯТ УМ
Чистият ум не поражда феномени – самият той е феномен.
Един човек имал нужда от точно определена конзола за стената, но не знаел къде в града може да намери такава. Знаел обаче как изглежда тя и още в първия магазин, в който погледнал, я видял. Може би нямало да я намери на никое друго място в целия град, но умът му го завел право към желания предмет. Как станало това? Благодарение на чистотата на ума.
Можем да сравним ума с водата. Дори само гледката на бистър поток поражда истинска радост, какво остава за пиенето от него. Същото е и с ума. Контактът с човек с чист ум е най-голямата радост. Независимо дали разговаря с някого или не, от него се излъчва чистота, естествена чистота, която не е човешко качество, а принадлежи на душата и дава усещането за истинско удоволствие и радост. Има хора, които са се научили да говорят и да забавляват, държанието им е тренирано, остроумието – преувеличено, речта им – изкуствена. Какъв е смисълът от всичко това? Ако няма чистота на ума, нищо друго не може да даде онази изящна радост, за която копнее всяка душа.
Често казват, че човекът с чист ум изглежда твърде добър, за да е истински, и сякаш е лишен от здрав разум. Той като че ли не е от този свят. Това е вярно, но грешката не е на човека с чистия ум, а на порочния свят. Светът става все по-лош. Всеки, който проявява чистота на ума, бива отхвърлен от обществото и изглежда така, сякаш е неспособен да се справи, с каквото и да се заеме. Но какво значение има? Човек може да е с чист ум и знаещ едновременно, способен да участва в светските дела също толкова активно, колкото другите. За разлика от него обаче успехът на онзи, който не е пречистил ума си, няма да има трайна стойност.
Ако трябва да определим кое е успех и кое – провал, виждаме, че няма строг принцип, на който да се позовем. Не е вярно, че за да постигне успех, човек трябва да е добър, честен и с чист ум. Много често обратното е факт. В същото време обаче не можем да кажем, че трябва да не бъдем такива, за да имаме успех. Нерядко непочтеността и липсата на чистота на ума носят поражение. Ако все пак има някакъв закон, той е, че успехът на онзи, който го постига чрез почтеност и доброта, зависи от тази почтеност и доброта. А който постига успех, без да влага почтеност и доброта, ще претърпи провал в мига, в който стане почтен и добър. Причината е в това, че пътеките им са различни. Цялостното отношение на ума въздейства върху събитията в живота на човека. Удивително е да го наблюдаваме и колкото повече мислим върху това, толкова повече ще се убеждаваме, че успехът и неуспехът напълно зависят от отношението на ума.
Мой приятел работеше като продавач на бижута за голяма фирма. Той често идваше при мен и ние разговаряхме на философски теми. Веднъж той ми каза нещо много интересно: “Странна работа. Много често съм посещавал къщи, където съм смятал, че могат да дадат повече от действителната цена. Но всеки път, когато се поддавах на това изкушение, срещах неуспех. После отново се чувствах окуражен, когато виждах някой колега да продава бижу на цена четири пъти по-висока от стойността му. Защо той успяваше, а аз не?” Отвърнах: “Ти имаш свой начин, различен от неговия. Колегата ти успява с некоректност, а ти – с коректност. Ако използваш неговия начин, няма да успееш.”
Следователно на човек, който се е заел с развитието си чрез пречистване на ума, може да му се наложи да изтърпи малки жертви, незначителни неуспехи. Те обаче са само стъпки по пътя към нещо наистина значимо, стойностно. Ако не се обезкуражи от малкия неуспех, със сигурност ще дойде моментът на неговия успех. От чистотата на ума бликват извори на вдъхновение, които иначе биха останали запушени. А именно чрез вдъхновението оценяваме и се наслаждаваме на всичко красиво и създаваме добро, за да радваме другите.
Веднъж отидох в ателието на художник, който беше починал. Останах там петнайсет минути и ме обзе такава потиснатост, че попитах вдовицата на художника: “В какво състояние се намираше мъжът Ви?” Тя отвърна: “Ужасно. Духът му се разкъсваше на парченца.” Казах: “Това изразяват и картините му.”
Ефектът на картините беше един и същи върху всички, които ги погледнеха. Ако имаме чистота на ума, ще създаваме чистота. Във всичко, което правим – изкуство, политика, бизнес, музика, индустрия – ще изливаме навън чистотата на ума до такава степен, че дори околните, непознати или близки, ще споделят радостта ни. Казваме, че болестите са заразни. Но чистотата на ума също е заразна – тя поражда чистота и у другите. Едни я пазят дълго, други – за малко. Това зависи от ума.