Глава трета
ОТУЧВАНЕ
Толкова е трудно да забравим това, което вече сме научили. Ученето е едно нещо, отучването – съвсем друго. Процесът на духовно постигане се извършва чрез отучване. Хората смятат своите убеждения за религия. В действителност убежденията са стъпки по пътя към религията. Ако трябва да опиша убежденията, бих ги сравнил със стълбата, която води към по-висша реализация. Но вместо да се качват, хората стоят на нея. Това е като водата, която вече не тече, а стои на едно място. Хората са превърнали убежденията си в непреклонни и затова, вместо да се възползват от тях, за да напредват, те се връщат назад. Ако не беше така, всички вярващи в Бог, в истината и в отвъдния живот щяха да са по-добре от невярващите. Но всъщност те са в по-лошо положение, защото сами са заковали краката си за стъпалото на своето убеждение.
Много често съм в позиция, в която мога да кажа твърде малко, особено на човек, който идва при мен, за да следва моята посока, моите напътствия по духовната пътека, но носи своите предубеждения. Затова първото, което той иска да провери, е дали мислите му пасват на моите и дали моите идеи пасват на неговите. Той не може да се опразни, за да поеме в указаната посока. Не е дошъл, за да следва моите мисли, а за да потвърди за себе си, че неговите представи са верни. От сто души, дошли за духовно напътствие, деветдесет са от този вид. Какво показва това? Те нямат намерение да се отказват от своята представа, а искат потвърждение, че тя е правилна.
От първия до последния миг духовното постигане е процес на освобождаване от наученото. Но как да се отучим? Можем да го направим, като станем по-мъдри. Колкото по-мъдър става човек, толкова по-способен е да опровергае собствените си представи. Колкото по-малко мъдрост има в него, толкова по-здраво се придържа към представите си. У най-мъдрия има желание да отстъпва. А най-глупавият винаги е готов яростно да защитава своите идеи. Причината е в това, че мъдрият може без проблем да се откаже от мислите си, докато глупавият се държи за тях. Той не помъдрява, защото твърдо се придържа към своите схващания. Ето защо той не се развива.
Следователно умственото пречистване е единственият път към духовното постигане. Това изисква да погледнем през очите на другите. Защото в действителност всяка гледна точка е собствената ни гледна точка. Колкото повече човек разширява границите си, колкото по-голямо е осъзнаването, до което той достига, толкова повече той вижда, че всяка гледна точка е правилна. Ако успее да разшири съзнанието си дотолкова, че да обхване съзнанието на друг, съзнанието му става двойно по-голямо. Така то може да побере съзнанията на хиляди хора, когато човек привикне да се поставя на тяхно място.
Следващата стъпка в умственото пречистване е способността да видим правилното в грешното и грешното в правилното, злото в доброто и доброто в злото. Задачата е трудна, но постигнали това, се издигаме над доброто и злото.
Трябва да можем да видим болката в удоволствието и удоволствието в болката, печалбата в загубата и загубата в печалбата. Обикновено става така, че човек не възприема едното, но е отворен към другото. Той не вижда загубата или не вижда ползата. Ако вижда правилното, не вижда грешното.
Пречистването на ума означава, че възприемането на нещата като добри и лоши, неправилни и правилни, печалба и загуба, удоволствие и болка, което блокира ума, трябва да бъде премахнато, като се разкрие съответната противоположност. Тогава в приятеля съзираме врага, във врага – приятел. Когато човек е способен да открие отровата в нектара и нектара в отровата – това е моментът, когато животът и смъртта също стават едно. Противоположностите вече не се противопоставят една на друга. Това се нарича пречистване на ума. Онези, които са достигнали този етап, са живите мъдреци.
Третата сфера на умствено пречистване е идентифицирането с това, което не сме. Така пречистваме ума си от отпечатъците за собствената ни фалшива самоличност.
Като пример ще разкажа историята за един индийски мъдрец. Тя започва с млад мъж, който попитал майка си: “Мамо, с какво е най-добре да се захване човек?” Майка му отговорила: “Не знам, сине, но онези, които се стремят към най-висшия живот, търсят Бог.” “Тогава къде трябва да отида, мамо?” – попитал той. Тя казала: “Не знам дали е практично, но казват, че човек трябва да се отдаде на усамотение в гората.” И така, младежът заживял в гората, в търпение и самота. Един-два пъти се връщал да види майка си. Случвало се търпението му да се изчерпи, сърцето му да се сломи. Понякога бил разочарован, че не открива Бог. И всеки път майка му го изпращала с все по-силна подкрепа и съвет. При третото си посещение той казал: “Прекарах много време в гората.” “Да – отвърнала майка му, – мисля, че си готов да отидеш при учител.” Младежът отишъл при учител, под чието ръководство се занимавали много ученици. Всеки си имал малка стая за медитация и на младежа също дали такава стая. Учителят го попитал: “Има ли нещо на този свят, което много обичаш?” Тъй като от малък бил далече от къщи и не бил срещал никого, младежът се сетил единствено за кравата, която имали. И казал: “Обичам нашата крава.” Учителят казал: “В такъв случай докато медитираш, мисли за кравата.”