Всички останали ученици постоянно ходели насам-натам, а в стаите си прекарвали по около петнадесет минути за кратка медитация. После се отегчавали и излизали. Но този младеж седял в стаята си от момента, в който учителят му казал да медитира. След известно време учителят попитал: “Къде е той?” Другите отвърнали: “Не знаем. Сигурно е в стаята си.” Тръгнали да го търсят. Вратата била затворена и никой не отговарял. Дошъл и учителят, отворил вратата и видял младежа да седи напълно отдаден на медитацията. Когато учителят го повикал по име, момчето отвърнало като крава. Учителят казал: “Излез.” “Рогата ми са твърде големи, за да минат през вратата,” отговорило момчето. Тогава учителят се обърнал към учениците: “Ето ви жив пример за медитация. Вие медитирате върху Бог, а не знаете къде е Бог, докато той медитира върху кравата и се е превърнал в нея. Изгубил е своята самоличност. Идентифицирал се е с обекта, върху който медитира.”
Всички проблеми в живота ни идват от това, че не можем да се освободим от една фалшива концепция.
Ще ви дам друг пример. Веднъж се опитвах да помогна на жена, която имаше ревматизъм от двайсет години. Тя беше на легло. Не можеше да се движи. Отидох при нея и й казах: “Сега ще правиш това, а аз ще се върна след две седмици.” Когато отидох пак, тя беше започнала да движи ставите си. Казах й: “Ще се върна след шест седмици.” След шест седмици тя вече ставаше от леглото и все повече се надяваше, че ще се излекува. Въпреки това търпението й не беше достатъчно голямо. Един ден, докато лежала, тя си помислила: “Дали изобщо ще се излекувам?” С тази мисъл предизвикала завръщането на предишното си състояние. Душата й се беше идентифицирала с болния човек. За нея беше невъзможно да се види отново здрава. Не можеше да си представи, че ще се оправи. Не вярваше на очите си, че ставите й се движат. Не можеше да повярва.
Хората може да са добре с тялото, но не и с ума. Много често те се държат за болест, от която биха могли да се освободят. Същото важи за нещастието. Онези, които усещат нещастието, привличат нещастия. Те са своето собствено нещастие. Не нещастието проявява интерес към тях, а те проявяват интерес към нещастието. Нещастието не избира хората. Хората избират нещастието. Те задържат тази мисъл и тя става част от тях. Когато човек е убеден, че пропада, той пропада. Тази мисъл му помага да потъне.
Ето защо третият аспект от умственото пречистване е способността да се идентифицираме с нещо друго. Суфиите учат на това по свой начин. Често човек се концентрира върху образа на своя духовен учител и така се сдобива с познанието, вдъхновението и силата, които учителят притежава. Получава го в наследство.
Ако човек не може да се концентрира дотолкова, че да забрави себе си и да потъне дълбоко в образа, върху който се е концентрирал, той няма да успее да овладее концентрацията.
Четвъртият аспект на пречистването на ума е да се освободим от формата и да добием представа за абстрактното. За очите ни всичко е форма, всичко; дотолкова, че когато чуем името на човек, когото никога не сме виждали, ние си го представяме в дадена форма. Дори когато чуем за същества като феи, духове и ангели, в ума ни те изникват в определени образи. Това ни пречи да възприемем присъствието на безформеното и затова тази част от умственото пречистване е много важна. Нейната цел е да се научим да мислим за нещо без форма. Несъмнено това се постига единствено с голяма концентрация и медитация, но успеем ли, удовлетворението е пълно.
И петият начин – да сме способни да даваме почивка на ума. С други думи, да релаксираме ума. Можем да си представим колко голяма нужда от почивка има тялото след цял ден усилена работа. Тогава колко повече се нуждае от почивка умът!