Умът работи много по-бързо от тялото и естествено е много по-уморен от него. Не всеки знае как да накара ума си да си почине, затова умът никога няма почивка. В резултат на това след известно време той отслабва. Губи памет, сила за действие, здрав разум. Най-лошите последствия се дължат предимно на липсата на умствена почивка. Ако слабости като страх и съмнение влязат в ума, човек става неспокоен и умът му не намира покой. През нощта умът продължава да следва тези проблеми. Колкото и просто да изглежда, успокояването на ума е нещо, което малко хора владеят и знаят колко прекрасно е то. А каква сила, какво вдъхновение изниква като реакция, какъв покой изпитва човек, колко полезно е това за тялото и ума! Щом умът получи своята почивка, духът се възражда.
Първата стъпка към релаксирането на ума е релаксирането на тялото. Ако човек е способен да отпусне мускулната и нервната система, когато пожелае, умът автоматично се освежава. Освен това той трябва да умее да отхвърля безпокойството, тревогите и страховете чрез силата на волята, постигайки по този начин спокойно състояние. Това става чрез правилното дишане.
Магнетизмът става най-силен, когато умът е успокоен и пречистен. С присъствието си хората, чийто ум не е успокоен и пречистен, причиняват смут у другите, както и у тях самите. Тяхното привличане е слабо, тъй като са изгубили тази сила. В тяхно присъствие чувстваме умора, дискомфорт. Те са тежест както за другите, така и за себе си.
Щом умът бъде пречистен, следва култивирането на сърдечното качество, което кулминира в духовното осъществяване.
Глава четвърта
РАЗЛИКАТА
МЕЖДУ ФИНОТО И ГРУБОТО
В Библията се казва: “Духът е, който вдъхва живот, а плътта нищо не принася.” И така, това, което наричаме живо, е деликатно, а мъртвото е грубо. С други думи, плътното е грубо, финото е деликатно.
Вярно е казаното от индусите, че е имало златна епоха, после сребърна, медна и желязна епоха. Ние несъмнено сме в желязната. В нито един предишен период от историята човекът не е показвал такава плътност и грубост. До това е довел законът за гравитацията. Когато съзнанието е погълнато от грубата материя, човек гравитира около земята. Освободено от грубата материя, съзнанието се устремява към небето.
Нямам предвид, че преди две или три хиляди години хората не са били груби. Но когато изследваме традициите, откриваме, че те са били и много фини и изящни в своите възприятия. Контактът ни със земята и земните дела са ни направили по-сковани. Някога хората са били по-ведри. Ако искаме доказателство за това, трябва просто да погледнем древните езици като санскрит, персийски, староеврейски, да обърнем внимание на древните ръкописи и на начина, по който те обясняват нещата. Възможно е за съвременните ни схващания и манталитет те да са странни, но изтънчеността им е неописуема. А както изглежда, ние вървим към все по-лошо и ставаме все по-груби. Само ако знаехме колко сме се отдалечили от това, което може да се нарече фино възприятие!
Когато се опитва да разбере фините неща само с помощта на математически изчисления, човек навлиза в плътната сфера. Той не иска да стане фин, а иска да направи духа – най-финото нещо – груб и понятен. Ето защо най-голямо значение за духовното осъществяване има развитието на фино възприятие. Виждал съм хора, които изпадат в транс или потъват в дълбока медитация, но въпреки това са лишени от фино възприятие. Тогава това, което правят, няма стойност. Те не са истински духовни. Истински духовният човек трябва да има мисловна способност като водата, а не като скалата; мисловност, която тече, а не е твърда и плътна.
Този въпрос има и метафизична страна. В живота има два вида преживявания. Едните се определят като усещане, другите – като изживяване на екзалтация. Именно по тези два начина човек се стреми да изпита щастието. Но това, което изпитваме като усещане или като чувство, не е задължително щастие. То е по-скоро удоволствие. За момент може да ни прилича на щастие, но се доближава бегло до него.
Екзалтацията е нещо, което изживява мистикът. Онези, които не са мистици, също я изпитват, но не знаят какво е това. Те не могат да разграничат усещането от екзалтацията. Понякога екзалтацията може да е резултат от сетивни усещания, това е възможно. Но екзалтацията, която зависи от усещания, е зависима.
Има различни степени на екзалтация. За суфиите душата е поток, който свързва тялото с източника. Изкуството на покоя естествено дава възможност на душата да изпита свобода, вдъхновение и сила, защото тогава тя е освободена от хватката на физическото тяло. Както Руми казва в Маснави: “Човекът е пленник на земята. Тялото и ума са решетките на килията му. А душата несъзнателно жадува да изпита още веднъж свободата, която някога е имала.” Идеята на Платон за достигането на висшия източник е същата – чрез екзалтацията душата, така да се каже, се откопчва от здравата хватка на физическото тяло. Може да е само за секунди, но тази свобода е нещо неизпитвано дотогава.