Моментът на екзалтация е различно изживяване на всяко ниво. За върховната екзалтация се загатва в Библията: “Тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.” Мнозина религиозни хора ще кажат, че човек не може да бъде съвършен, но Библията твърди обратното. Мъдреците и пророците от всички епохи са успели да достигнат състояние, в което, докосвайки определена сфера на съществуването, са можели да се почувстват издигнати над ограниченията на живота и да осъзнаят своята връзка със силата и свободата, светлината и живота, които идват от източника на всичко създадено. С други думи, в момента на върховна екзалтация човек не само става едно с източника на всичко сътворено, но и се разтваря в него, защото източникът е истинската му същност.
Величието на източника не може да бъде побрано в думи. Можем да опитаме да си го представим, като го сравним със семето, в което са скрити цветето, листата, стеблото, клоните и благоуханието. В самото семе не виждаме всички тези неща, но те са там през цялото време. От друга страна, не можем да сравним напълно семето с източника, защото в своя растеж семето зависи от слънцето, водата и почвата. Върховният източник не зависи от нищо. Той съдържа в себе си цялата сила и потенциал. Той е отвъд думите и нашите ограничени представи и само когато почувстваме завладяващо вдъхновение, покой, радост и магнетизъм, осъзнаваме много по-добре истинската стойност на нещата. По този начин можем да разберем поне в известна степен колко велик е източникът. Колкото повече израстваме, толкова по-близо сме до този източник. Както казва великият индийски поет Хусро10: “Когато аз стана Ти и Ти станеш аз, не може да се каже, че аз съм нещо, отделно от Теб, нито Ти – нещо отделно от мен.”
Различните степени на екзалтация са като различните музикални тонове. Както има високи и ниски тонове, така има различни степени на преживяване на екзалтацията. Дори четенето на прекрасно стихотворение може да доведе до екзалтация. Хубавата музика поражда екзалтация, както и чувството на дълбока радост. Всички те освобождават блокираната енергия. Фините клетки на нервите се освобождават и тялото изживява екзалтация.
Между усещането и екзалтацията има разлика, но когато се стигне до словесно изразяване, винаги настъпва объркване. Можем да кажем, че екзалтацията е сливането на всички сетивни усещания. Но ако кажем, че благодарение на усещанията изживяваме екзалтация, също ще бъде вярно.
За да придадем форма на житейските преживявания, имаме нужда от усещанията. Но също толкова, и дори повече, се нуждаем от екзалтацията, за да живеем пълноценно. По-нисшите творения като птици и животни също имат мигове на екзалтация. Те намират радост не само в това, да пасат и да търсят семена, да свиват гнезда и да лудуват във въздуха, да пеят и да тичат из гората. Има моменти, когато дори птиците и животните усещат екзалтация. И ако се опитаме да си го представим, ще разберем същността на думите от един прекрасен стих от ислямската традиция: “Има мигове, когато дори скалите изпадат във възторг, а дърветата – в екстаз.” Ако това е истина, то човекът, който е създаден, за да доведе до пълнота изживяването на това съществувание, трябва да изпитва екзалтация толкова често, колкото са и усещанията му.
Под усещане имам предвид представата, която човек има за форма и цвят, предпочитанията му към мекотата на структурата, преценката на ароматите, насладата от сладкия, киселия, соления вкус, радостта от слушането на поезия, песни и мелодии. Всички тези преживявания се проявяват в сферата на сетивните усещания. Светът на усещанията е един, светът на екзалтацията – друг. Тези два свята са дадени на човека, за да съществува на земята пълноценно. И въпреки тази възможност, която има, той продължава да живее в света на усещанията, забравил, че има и друг живот, който може да бъде изпитан тук на земята – нещо, което дава пълнота на житейското изживяване.
Екзалтацията има физически аспект. Той се проявява като реакция или резултат, когато видим необятността на пространството, обширния хоризонт, ясното небе, пълната луна или природата призори. Да наблюдаваме изгрева, залеза, хоризонта зад морето, да сме сред дивата природа или да гледаме света от върха на планината, дори невинната усмивка на новороденото – всички тези изживявания ни издигат и ни карат да изпитаме нещо, което не можем да наречем сетивно усещане. То е екзалтация.