Висш аспект на екзалтацията е нравствената екзалтация – когато съжаляваме за нещо, което сме казали или направили, когато сме помолили за прошка с чувство на смирение онзи, когото не сме зачели. Тогава сме усмирили гордостта си. Или когато почувстваме дълбока благодарност към някой, който е направил нещо за нас; когато сме изпълнени с любов, съчувствие, отдаденост, която изглежда безкрайна, толкова завладяваща, че сърцето не може да я побере; когато сме почувствали толкова силно състрадание към някого, че сме забравили себе си; когато сме открили дълбоко щастие в смирената помощ за човек в нужда; когато сме казали молитва, дошла от дълбините на сърцето ни; когато сме осъзнали собствените си ограничения и това, колко сме малки в сравнение с великата необятност на Бог – всички тези преживявания въздигат човека.
В мига, в който изпитваме това, не живеем на земята, а в друг свят. Радостта от подобни преживявания е неизмерима, а дори не трябва да плащаме за тях. От друга страна сетивните усещания имат цена. Заради тях ходим на театър, посещаваме всякакви забавления. Всички те се заплащат. Цената им е по-голяма от тяхната стойност. Екзалтацията обаче, която е отвъд цената, идва сама, щом веднъж покажем склонност към нея. Трябва само да променим своето отношение.
Веднъж посетих велик бенгалски мъдрец. Казах му: “Колко благословен е животът Ви, защото давате щастие на толкова много души.” Но той отвърна: “Колко привилегирован съм самият аз, че хилядократно повече щастие идва към мен.”
Екзалтацията е процес на пречистване. Един момент на екзалтация може да пречисти злото, натрупано в продължение на години. Тя е като къпането във водите на Ганг за индусите. Екзалтацията е Ганг и ако се изкъпем в нея, се пречистваме от всички грехове. Не е нужно много, за да се почувстваме екзалтирани. Добро отношение, проява на разбиране – и готово. Ако го забележим, ще открием, че очите ни са се просълзили от състрадание към другия. Вече сме изживели екзалтация. Душата ни се е окъпала във водите на духовната Ганг. Екзалтацията идва със забравянето на себе си и разрушаването на егоизма. Но трябва да помним, че никога не можем да твърдим, че не сме егоисти. Колкото и самопожертвувателни да сме, все пак сме егоисти. Можем обаче да бъдем мъдри егоисти. Ако ще сме егоисти, нека поне да е по мъдър начин. То е същото като това, което наричаме неегоистичност и носи повече полза, отколкото глупавият егоизъм. Първият печели, докато вторият губи.
Третият аспект на екзалтацията е свързан с докосването до причината на причините, с осъзнаването на есенцията на мъдростта, с усещането на неизмеримата дълбочина на сърцето, разширяването на мирогледа, на представите, задълбочаване на съчувствието и извисяване към онези сфери, където се проявява духовната екзалтация. Днешният здравомислещ човек или така нареченият практичен човек посреща с насмешка твърдението, че някой има видения, изживява екстаз или изпада в транс. Но няма нищо изненадващо, нищо смешно в това. Всички тези неща предизвикват смях, ако се правят от недостойни хора. И в повечето случаи именно те претендират за подобни способности, търсейки одобрението на другите. Онези, които действително имат такива изживявания, не намират за нужно да казват на другите. Радостта, която изпитват, е тяхната награда. Не е необходимо някой друг да го оцени. Колкото по-малко знаят хората, толкова по-добре.
Защо трябва да показваме, че сме различни от другите? Това е чиста суета. Колкото повече суета проявяваме, толкова по-бавно напредваме по духовната пътека. Докато вървим по нея, най-лошото нещо е да се опитваме да се показваме различни от останалите. Онзи, който е истински духовно развит, с радост ще действа така, както действат всички. За писателите е вълнуващо да описват духовните учители като хора, които живеят в хималайски пещери или бродят из горите, където никой не може да ги открие, като винаги странят от хората, за да бъдат сами. Но във всяка душа има божествена искра и затова, ако съществува по-висша степен на човешка еволюция, тя е за човешките същества, а не за представителите на другите царства. Ако духовно извисените стоят извън света на хората, между тях и нас няма връзка. Великите духовни същества са живели в света, сред хората и именно те са се оказвали най-великите учители.