Представете си живота на Аврам, Моисей, Иисус Христос или на Мохамед, който участва във войни и битки, но същевременно е сдържан и дистанциран, духовен колкото всеки друг. Представете си Кришна, който воюва в Курукшетра и предава свето писание. Ако всички те бяха живели в пещери в планините, ние нямаше да можем да се облагодетелстваме от примера им. Каква е ползата от светец, който никога не посреща и не преживява от сутрин до вечер изпитанията на плътния свят, където на всяка крачка човек се изправя пред хиляди изкушения и трудности, хиляди проблеми? Какво могат да направят за нас тези, които странят от света на хората? В този свят проблемите стават все повече. С еволюцията животът става по-тежък, по-труден. Не, постигането на съвършенство, светостта, еволюцията трябва да бъдат показани тук, на земята. Много лесно е да бъдем духовно еволюирали на седмото небе. Но екзалтацията, която изживяваме и предаваме на другите тук, на земята, има по-голяма стойност.
Колкото до грубото и финото в човешката природа, онези, които са печелели сърцата на хората – героите, царете, учителите, пророците – са имали изтънчени усещания и характер. Те не са били груби. Тяхната изтънченост е била естествена и тя е прекрасна. Човек, който казва, без да говори, който прави, без да върши, е изтънчен и тази изтънченост е скъпоценна. Онзи, който вижда и не вижда, знае и не знае, който едновременно изживява и не изживява, който е жив, но и мъртъв – това е душата, която съществува в пълнота.
Глава пета
СЪВЪРШЕНО ОВЛАДЯВАНЕ
Целта на живота е постигането на съвършено овладяване. Това е мотивът на духа и той е в основата на сътворението на вселената. Различните етапи на творение – от минерали към растения, от растения към животни, от животни към човека – са събуждането на духа за това съвършено овладяване. Като използва царствата на минералите и растенията и управлява животните, човекът показва преди всичко, че в него е пробуден духът, чрез който е създадена цялата вселена.
Неговата способност да знае, да разбира, да използва по възможно най-добрия начин е признак за съвършено овладяване. В същото време обаче човекът има един враг и той е ограничението. Духът на ограничението винаги възпрепятства осъзнаването на духа на съвършеното овладяване и неговото практикуване. Онези, които в даден момент от живота си са осъзнали тази основна цел, заради която човек се ражда, са опитали да развият духа на съвършеното овладяване, за да се защитят.
Процесът на преминаване от ограничение към съвършенство се нарича мистицизъм. Мистицизъм означава развитие от ограничението към съвършенството. Всяка болка и всеки неуспех принадлежат на ограничението. Когато се огледаме наоколо, ще видим, че онези, които са нещастни и недоволни от живота и правят нещастни и другите, са по-ограничени. Онези, които могат да помагат на себе си и на другите, които са щастливи и внасят удоволствие в живота на хората, са по-близо до съвършенството.
Какво означават ограничение и съвършенство? Това са само състояния на съзнанието. Когато човек усеща ограничение, той е ограничен. Когато усеща съвършенство, той е съвършен. Защото този, който е ограничен в ограниченото съзнание, е същият, който е съвършен в съвършеното съзнание. Ето един пример: синът на богат човек имал в банката на свое име много пари, но не знаел това. Когато искал да си купи нещо, в джоба си все нямал достатъчно. Това го ограничавало. В действителност баща му бил внесъл голяма сума в банката, но синът не знаел. Това е положението, в което се намира всяка душа. Тя знае какво притежава, но не знае какво е внесено на нейно име. Това, до което имаме досег, чувстваме като свое, но онова, което е като че ли недосегаемо, смятаме, че е извън нашия свят. Това е естествено. Но мъдростта отваря врата, за да погледнем и да видим дали пък онова, което е навън, не е нещо, което трябва да узнаем.
Понякога съвършеното овладяване на живота е нещо, което човек знае. Той може да не е мистик, но ако неговото време дойде, той го знае. Един ден бях заинтригуван, когато човек, който през целия си живот беше правил единствено бизнес и може би беше един от най-богатите в страната, пожела да ми покаже прекрасния парк, който бе изградил около къщата си. Докато се разхождахме, той каза: “Много обичам да идвам в парка сутрин и вечер.” Попитах го: “Докъде стига паркът?” Той отговори: “Щом искаш да знаеш, ще ти кажа. Виждаш ли хоризонта?” “Да”, казах аз. Той отвърна: “Цялата тази земя е моя, а също и морето зад нея. Всичко, което виждаш.” Прекрасен отговор, пример за това, което споменах. Той осъзнаваше не само онова, което притежаваше, но и всичко останало. Не слагаше граница между неговата собственост и онова, което беше отвъд нея. Това е мистерия и малцина гледат на живота по този начин. Но този човек, който се занимаваше с бизнес и никога не се бе интересувал от мистицизъм, бе стигнал до концепция, която мистикът постига след години на медитация. Това беше чисто мистична концепция.