Но има и друг, нравствен аспект – човек се сприятелява и с мъдрия, и с глупавия, с добродетелния и с грешния все повече и повече, сякаш ги привлича. Това се случва естествено. Състраданието е толкова мощно, че рано или късно дори враговете омекват. Историята за Данаил, който бил пратен в планинската пещера и лъвовете били укротени, не е измислица. За да видим този феномен, не е нужно да ходим в пещера. На света има по-лоши същества от лъвовете. Има добри и лоши хора, търпими и нетърпими и ако човек съумее да ги усмири, значи е постигнал нещо, защото за това се иска по-голяма сила от тази за укротяването на лъвове. Можем да си представим много неща – възбуда, антагонизъм, невъзприемчивост, невежество, фалш или завист. Колко опасности и отрови има на този свят! И само една сила, силата на състраданието, претопява всички отровни влияния. Тя неутрализира отровата и човек не бива наранен. Рано или късно можем да пречистим, съживим, разтопим и моделираме тези влияния, за да ги насочим към целта на нашия живот.
Светът се стреми към сложното. Ако трябваше да изнеса беседи върху това, как да излъчваме магнетизъм, за да накараме хората да ни слушат и да ги привлечем към нас, и ако предложех двайсет упражнения, предназначени за тази цел, бих имал голям успех. Но ако ви кажа прости неща като това, че задълбочаването на разбирането, пробуждането на състрадателния дух е силата и магнетизмът, който търсите и чието разширяване означава духовно развитие, малцина ще разберат. Човешките същества не искат просто учение, а сложни идеи.
Има още един етап на разширяване и това е стремежът да гледаме на нещата и от гледната точка на другия, опитът да мислим като него. Това не е лесно, защото още като деца се научаваме да държим на собствените си мисли. Не обръщаме внимание на чуждото мислене. Самият факт, че имаме своя мисъл, ни придържа към нея. Ето защо признак за разширяване на съзнанието е способността да виждаме през погледа на детето или на глупавия човек, да разберем как гледа той на нещата. Най-интересното е, че така развиваме толерантност и търпение и разширяваме познанията си до степен, която не можем да достигнем с четене. Тогава започваме да получаваме от всички източници. Привличаме познание от всяко ниво, щом умът добие гъвкавост и не се държи само за своята гледна точка.
Този процес се нарича отучване. Ако кажем за някого: “Той не е добър човек”, въпреки че може би грешим, ще сме склонни да се придържаме към тази представа. Ако сме по-еволюирали обаче, ще видим нещата и през неговите очи. Той има причина да е такъв, какъвто е. Може би е недостатъчно еволюирал, за да разбере, или е по-еволюирал и по-малко заинтересован от нас. Но виждайки от неговата гледна точка, ние не губим нашата. Ние все още имаме свое становище, но сега към него сме прибавили и чуждото, така че познанието ни е станало по-обширно. Това означава разширяване на сърцето, а понякога сърцето чувства болка, когато го разширяваме. Но така го правим все по-голямо, превръщайки го в своя свещена книга.
Третият аспект е да почувстваме другия. Човек много често е различен от това, което изглежда и мисли. Понякога той прави и говори не това, което чувства. Ако чрез чувствата си можем да опознаем чувствата на другия, това е висш аспект. За силно еволюиралата личност чувствата казват много повече от думите и действията. Те изграждат образ за човека, съвсем различен от създадения въз основа на външното проявление и думите му. Когато стигнем до този етап, човешката еволюция свършва и започва божествената. Тогава неминуемо виждаме какво се случва в духа на човека, дали той ще успее или не, дали ще е щастлив или не, какво ще постигне, защото в този момент нещо става в този човек, което подготвя утрешните му действия. Започваме да докосваме духа, да го усещаме и понякога това усещане има яснотата на звук или картина.
Ако продължим още по-нататък, ставаме едно с всичко. В това съзнание разстоянието вече не е разстояние. Ако разширим съзнанието си дотам, че то да докосне съзнанието на друг, не само неговите мисли, но и духът му ще се отрази в нашия дух. Пространството няма значение. Съзнанието ни може да докосне всяка част от света и всеки човек, независимо от разстоянието.
Като продължим да разширяваме съзнанието, можем единствено да осъзнаем, че сме свързани с всички същества. Нищо и никой не е отделен и разделен. Ние сме във връзка не само с онези, които обичаме, но и с всички, които познаваме и не познаваме – свързани чрез съзнанието, по-здраво отколкото с вериги. Естествено тогава човек вижда закона, който действа в природата, вижда, че цялата вселена е механизъм, работещ за постигането на определена цел. Следователно добрият и лошият, правият и грешният, всички допринасят за желания резултат чрез неправилна сила и чрез правилна сила, за предварително замислен резултат, който е целта на живота.