Естествено тогава човек се отдръпва от догматичния дух на “ти грешиш” и “ти си прав” и постига духа на мъдреца – да не казва нищо, да знае всичко, да прави всичко, да изстрадва всичко. Така той става приятел на всички и слуга на всички. И с цялото разбиране на мистичната истина и духовно постигане осъзнава, че единственото, което си заслужава, е да бъде поне малко полезен на своите събратя.
Глава шеста
КОНТРОЛ НА ТЯЛОТО
За мнозина физическото няма особена връзка с духовното. Защо, питат те, да не отхвърлим идеята за физическото, за да бъдем изцяло духовни? Ако целта на живота можеше да бъде осъществена без физическия аспект на нашето същество, душата нямаше да приеме физическа форма, духът нямаше да създаде физическия свят. Един индийски поет казва: “Ако целта на творението можеше да бъде изпълнена от ангелите, които са абсолютно духовни, Бог нямаше да създаде човека.” Това показва, че физическото тяло участва в осъществяването на велика задача. Ако Божията светлина можеше да насочва директно, нямаше да има проявление като Христос. Необходимо е било Бог да дойде на земята във физическо тяло. Що се отнася до концепцията, че физическото тяло е греховно, че то е най-низшият аспект на съществуването, тя несъмнено бива опровергана – нали именно чрез това физическо тяло трябва да бъде постигната най-висшата и велика цел. Наричаме го “свое физическо тяло” поради незнание. Щом познаем задачата му, започваме да гледаме на него като на свещения храм на Бога.
Изживяването на земния живот чрез физическо тяло има пет аспекта. Първият е здравето. Неговото присъствие е рай, а отсъствието му – ад. Независимо с какво разполагаме в живота – богатство, слава, репутация, власт, удобства – без здравето нямаме нищо. Когато сме в добро здраве, не мислим за него, не го ценим. Интересуват ни нещата, които нямаме. Жертваме здравето си за удоволствия, за материално богатство. Готови сме да го пожертваме, за да задоволим интелектуалните си фантазии, в името на веселбата и празненствата, за осъществяване на своя амбиция. Но много често преди да сме успели, здравето ни е съсипано и чак тогава започваме да осъзнаваме значението му. Нищо не може да го купи, нищо не може да се сравни с него. Ако сложим на едната везна всички дарове, които можем да получим от живота, ще открием, че здравето на другата везна тежи повече от тях.
Здравето е това, което ни позволява да бъдем и материални, и духовни. Неговата липса ни ограбва и от физическото – тъй като не можем да функционираме нормално, и от духовността – защото именно цялостното здраве ни дава възможност да изживяваме пълноценно на духовно ниво. Нямам предвид, че е грях да си болен, а да си здрав е добродетел. Това, което искам да кажа, е, че здравето е добродетел, а болестта – грях.
Друг аспект на физическото съществуване е балансът. Именно той дава контрол над тялото. Благодарение на баланса ние стоим, движим се, ходим. Всяко действие, всяко физическо движение се поддържа от баланса. А липсата на баланс винаги е знак за недостатък в характера и в същото време в качеството на живота. Под каквато и форма да се прояви липсата на баланс, тя винаги означава, че нещо липсва в личността на човека. Ако наблюдаваме походката, движенията или погледа, всичко, което един човек прави, ще открием, че зад липсата на баланс се крие липса на нещо друго и то постепенно може да бъде извадено наяве. Например, когато някой върви, поклащайки се, не си мислете, че това е само телесен дефект; всъщност е свързано с характера. Както човек се поклаща в походката си, така ще се колебае в своята решителност, в убежденията си. Докато лекарят гледа езика и очите на пациента, за да провери вътрешното му състояние, мъдрецът обръща особено внимание на баланса.
Много западняци, които се интересуват от източна философия, са ме питали: “Защо вашите ученици на Изток практикуват физически упражнения, седят в определени пози, стоят на един крак, в челна стойка или с кръстосани крака дълго време и изобщо правят разни странни неща, които човек не би предположил, че се вършат от духовно търсещи? Каква духовност се постига така? За нас тези неща са за акробати и спортисти.” Отговарял съм им, че когато се вършат като развлечение, неща като спорта и акробатиката са пилеене на енергия, на време и усилия. Тогава не извличаме от тях голяма полза. Но адептите ги използват за по-висша цел. Всяко нещо на този свят, когато се практикува правилно, оказва благотворно въздействие върху духовното развитие.