Не си мислете, че ходенето на църква, в храма, отправянето на молитви или седенето със затворени очи са единствените начини за духовно постигане. Ако всички неща, които вършим в ежедневието си, обърнем към духовната цел, това ще ни помогне в духовната себереализация. Освен това ходенето веднъж седмично на църква е свързано с много малко духовна работа. Дори да казваме молитвата си всяка вечер преди лягане, не отбелязваме особен духовен напредък. Защото във всеки момент от деня живеем в илюзия. Всичко, което правим, действа като було пред духовния ни взор. Затова във всеки миг от живота трябва да сме в състояние на концентрация. Как можем да го постигнем, ако по цял ден сме заети с бизнес, работа и хиляди ежедневни задачи? Отговорът е, че трябва да превърнем в молитва всичко, което правим. Тогава каквато и да е професията, работата или заниманието ни, всичко ще ни води към духовното осъществяване. Всяко наше действие ще бъде молитва. Всяко движение, което направим на изток, запад, север или юг, ще води към духовната цел. Много хора не си дават сметка до каква степен е нарушен балансът в живота им. Сред сто души трудно може да се открие дори един, който наистина да е балансиран. Съществува и духовен баланс, но той се постига, като преди това се балансират физическото тяло и движенията му.
Третият аспект на нашето физическо съществуване е усъвършенстването на тялото, с други думи неговата изтънченост, чувствителност. Духовният темперамент на всеки човек може да се види в неговото тяло. Има чувствителни хора, може би малко нервни, а има и по-груби хора, за които е характерен съвсем различен аспект. Чувствителният човек, който се вълнува от музиката, откликва на красотата на формата и цвета, наслаждава се в пълна степен на солено и сладко, кисело и горчиво, усеща студеното и горещото, възприема и отличава различните аромати. Това е човекът, който е роден с духовен темперамент. Онзи, който не обича музиката, който не цени ароматите и не разбира красотата на формата и цвета, е плътен човек, на когото ще трябва време, за да се развие. Ето защо изживяването на радостите и удоволствията, които предлага животът, не е на материално, а на духовно ниво. Не материалният човек изживява напълно земния живот, а духовният.
Може да попитате: “Ами всички онези аскети, които са живели в отшелничество, не са се хранели нормално и са отхвърляли всякакви удобства?” Този път не е за всеки. Ще бъде грешка да ги критикуваме. Това са хората, които експериментират с живота, като жертват всички радости и удоволствия, които земята предлага. Те се усамотяват, за да експериментират, както ученият се затваря в лабораторията и с години не се показва. Тези аскети, които са загърбили всичко светско, са постигнали познание, което ни предават. Това не е принцип, който всички трябва да следват, тъй като духовността не зависи от подобни неща. Защо са ни дадени очите, ако не за да се радваме на красотата? Защо са ни дадени ушите, ако не за да се наслаждаваме на музиката? Защо сме пратени на земята, ако не можем да погледнем нейните форми от страх да не бъдем наречени материалисти? Онези, които представят духовността по този начин, изкарват Бог страшилище. В действителност духовността е пълнотата на живота.
Четвъртият аспект на физическото ни съществуване е свързан с това, че ние погрешно се идентифицираме с физическото тяло, наричайки го “аз”. Когато физическото тяло изпитва неразположение, казваме: “Болен съм”, защото се идентифицираме с нещо, което ни принадлежи, но което не сме ние самите. Тръгвайки по духовната пътека, първо трябва да осъзнаем, че ние не сме физическото тяло – тялото е само инструмент, средство, чрез което изпитваме живота. Този инструмент е толкова добре устроен, че човек може да изживее всичко външно, което си струва да изживее, и всичко, което си струва да изживее в себе си. Когато детето се роди и започне да расте, първо започва да се радва на това, което го заобикаля; човек обикновено няма възможност да изпита вътрешната реалност. Същевременно обаче тялото е оборудвано със средствата за изживяване и на външното, и на вътрешното. Ако човек не ползва ръката или крака си в продължение на години, те ще изгубят своята жизненост и сила и няма да могат да му служат. Добре познаваме използването на ръцете и краката, които са външни части на физическия механизъм. Има обаче вътрешни, по-фини части на този механизъм, които мистиците са нарекли центрове, като всеки център има свой обект – интуиция, вдъхновение, впечатление, откровение – и всички те се разкриват посредством тези центрове.