Както сетивните органи улавят живота, който ни заобикаля, така нервните центрове изпитват живота вътре в нас. Но когато тези центрове не са използвани от много години, те стават невъзприемчиви. Не умират, но се обезчувствяват и вече не могат да бъдат използвани според предназначението си. Мнозина, които тръгват по духовната пътека под напътствията на подходящ учител, добиват усещане в средата на челото, сякаш нещо там се пробужда. Постепенно те осъзнават присъствието на измерение, за което допреди това са били в пълно неведение. Някои започват да усещат енергия в слънчевия сплит. Ако тази енергия бъде пробудена, те по естествен път стават по-интуитивни. При други се появява силна чувствителност на върха на главата или в центъра на гърлото. С напредването на духовното им развитие това усещане все повече се усилва. Сред тези хора несъмнено ще има такива, които са интуитивни по природа.
Разликата между тези, чиито нервни центрове откликват, и онези, чиито нервни центрове не откликват, е като разликата между растението и камъка. Камъкът не откликва на съчувствие, но растението – да. И така, онези, чиито нервни центрове са пробудени до известна степен, започват да проявяват интуиция, последвана от вдъхновение и откровение. Човек обаче трябва да помни, че за тези неща не бива да се говори. Който знае най-малко, говори най-много. Когато човек, който още не е готов, чуе тези тайни, той ги разгласява. После решава да напише книга, в която излага погрешните си концепции. Такъв човек никога не е имал нужното търпение и постоянство, нито подходящите напътствия, затова често изпада в заблуда. Много са хората, които в опитите си да пробудят своите центрове, са повреждали здравето си и са нарушавали баланса си. Те подхождат несериозно към нещо изключително сериозно и свято, което води към духовно осъществяване. Други се отнасят с насмешка и това са хората, които не могат да откликнат на състрадание. Те не виждат възможностите в себе си и се подиграват на другите, които те не разбират. Ето как най-висшата от всички науки е оскърбявана и осмивана.
На Изток учителят не започва с напътствията, преди да се увери, че ученикът е достоен и няма да позволи другите да се присмиват на най-светите тайни. Когато бива иницииран, ученикът се заклева, че няма да говори за тези неща пред хора, неспособни да оценят тяхната стойност, важност и светост. Едва тогава той получава напътствия. Освен това учителят инструктира всеки ученик поотделно.
Идва ред и на петия аспект от физическото ни съществуване. Има две неща – усещане и екзалтация. Чрез първото изпитваме удоволствие. Чрез второто изживяваме радост. Между удоволствие и радост има разлика. Това, което сме свикнали да изпитваме посредством физическото тяло, е удоволствие – удоволствие от храната и пиенето, от красивите неща. Така че всичко, което ни дава приятно чувство, познаваме чрез сетивата. Има обаче радост, която не зависи от сетивата, а само от екзалтацията. До тази екзалтация също се стига чрез тялото.
Как става това? Има действие и резултат от действието, има покой и резултат от покоя. Резултата от действието наричаме сетивно усещане, а резултата от покоя – екзалтация. В Маснави Руми, най-прекрасният персийски поет, казва за съня: “О, сън, никое друго блаженство с теб не може да се сравни. В съня си затворниците са свободни, царете нямат корона и престол. Болните не чувстват болка и тревоги, мъката е забравена.” Това показва, че сънят е форма на покой, която се поражда автоматично и ни издига над терзания и тревоги, болка и проблеми. Когато това състояние на покой бъде предизвикано със силата на волята, човек постига съвършено овладяване, тъй като в своя покой не зависи от автоматично състояние. Ако това състояние ни издига отвъд болката и тревогите, мъката, съжаленията, безпокойствата, ако то се поражда отвътре, тогава сме постигнали нещо изключително. Начинът да го постигнем е като практикуваме покой. Първото, което адептът трябва да направи, е да овладее петте аспекта, за които споменах. Тогава той е готов да направи следващата стъпка към духовното осъществяване.
Глава седма