Може би някой ще попита: “Струва ли си да живеем? Защо да не сложим край на живота си? В края на краищата какво е животът?” Но това е противоестествена мисъл. Човек с тяло и ум в нормално състояние не би мислил по този начин. Когато тази противоестествена мисъл се разрасне, тя кулминира в лудостта, която кара много хора да се самоубиват. Естественото желание на всяка душа е да живее, да живее в съвършено здраве и да се възползва по най-добрия начин от идването си на този свят. Нито Бог, нито душата се радват на желанието за смърт, защото смъртта не принадлежи на душата. Това желание е вид възбуда, бунт на ума, който казва: “Предпочитам смъртта пред живота.” Да имаме желание за живот и въпреки това да живеем в страдание също не е много мъдро. Ако човек цени мъдростта, той не бива да пести усилия, за да постигне естественото състояние на здраве.
4
В древността хората приписвали причината за болестите на духовете. Всяка болест според тях имала свой дух и той носел болестта. Лечителите се опитвали да излекуват всеки пациент, дошъл при тях с някаква болест, като вярвали, че тя му е донесена от точно определен дух. Лечението било успешно и пациентите се чувствали по-добре. Днес духът на болестта има физическо проявление, тъй като според лекарите в основата на всяка болест се крие бацил, микроб. Всеки ден с някакъв нов уред успяват да открият нов микроб. И ако намират по един микроб всеки ден, до края на света ще има безброй микроби и безброй болести. Накрая трудно ще може да се открие дори един здрав човек, защото винаги ще има някакъв микроб, причинител ако не на стара, то на някоя новооткрита болест. Това е свят на безчетен брой животи и всеки живот, надарен със своята сила, градивна или разрушителна, проявява тази сила дори в микроба. Така че с откриването на все повече микроби ще се увеличават и болестите, защото унищожаването на микробите не винаги е по силите на човека. В едни случаи той ще успее да ги унищожи, но в други ще открие, че всеки унищожен микроб довежда до появата на много повече. Какво е животът? Всеки негов атом е жив – можем да го наречем лъч или електрон, бацил или микроб.
Някога хората са смятали, че това са духове, живи същества, а днес науката вижда тези духове под формата на микроби. Изглежда обаче, че древните лечители са виждали не само външния микроб, но и духа на микроба. Те унищожавали не само външния, но и вътрешния микроб във формата на дух. Най-интересното е, че за да прогонят духа, който според тях се е вселил в болния, те изгаряли или поставяли пред него вещества, които се използват дори днес, доказали своята ефикасност в унищожаването на болестотворните микроби.
Каквито и мерки да взимат учените за предпазване от микробите, какъвто и успех да постигнат, неуспехът ще е по-голям, защото дори да унищожат един микроб, той съществува, неговото семейство съществува някъде. Освен това тялото, веднъж станало жилище за даден микроб, вече е приемник на този вид. Лекарят може да помогне за унищожаването на микроба в тялото на индивида, но това не означава, че го е премахнал от вселената. Следователно този проблем трябва да бъде разгледан от друга гледна точка – всичко, което съществува в обективния свят, по жив и значим начин присъства в субективния свят. Това присъствие в субективното се поддържа от убежденията на болния. Докато вярва, че е болен, той подхранва тази част от болестта, която е в субективния свят. Дори болестотворните микроби да бъдат унищожени в тялото не един, сто пъти, те отново ще бъдат създадени, защото източникът им е убеждението на човека, а не тялото му – така, както източникът на творението е вътре, а не вън. Външното лечение на голям брой подобни болести е като да се отреже стеблото на растението, вместо то да се изкорени. Тъй като коренът на болестта е в субективната част на човешкото същество, прогонването на болестта трябва да стане чрез изкореняването на убеждението за болестта дори преди унищожаването на външния бацил. Той не може да съществува без силата, без дъха, който получава от субективната част. Затова, ако източникът на неговото захранване бъде унищожен, излекуването е сигурно.