Същността на разсъдъка е познанието за Бог. Ето защо, ако има божествено познание, което да търсим, то е скрито в тази същност.
И петият аспект на ума е чувството. Ако тази способност не е разкрита, колкото и мъдър и умен да е, човек е непълен. Той не живее. Умът започва да живее от мига, в който в него се пробуди чувството. Мнозина използват думата “чувство”, но малцина познават чувството. Колкото по-добре го познава човек, толкова по-малко говори за него. То е толкова завладяващо, че ако в нас има следа от Бог, тя е в чувството.
Днес хората разграничават интелектуално от сантиментално, но истината е, че интелектът не може да е съвършен без емоционалността. Ако няма постоянен поток на чувства, силата на мисълта не може да бъде подхранвана, способността за разсъждение не може да бъде поддържана. В тази ера на материализъм, като че ли сме станали слепи за стойността на чувствата. Говорим за сърцето, но не виждаме истинската му важност, въпреки че то е основата, коренът на растението на живота. Качеството на сърцето поддържа целостта на живота. Добродетели като искреност, уважение, тактичност, грижовност, разбиране се проявяват чрез качеството на сърцето. Ако няма сърце, човек е неспособен да прояви разбиране, да бъде благодарен, да изразява своята душа или да получава добро отношение и помощ от другите. Човекът без качество на сърцето е егоистичен, дори глупаво егоистичен. Ако беше мъдро егоистичен, в това щеше да има смисъл.
Хората много често казват, че нямат време да изразят своето сърдечно качество, нямат време да го развият. Винаги са толкова заети. Но ние можем да бъдем заети от сутрин до вечер и в същото време да правим всичко с цялото си сърце, да изразяваме от дъното на сърцето си. Когато не черпим от качеството на сърцето, всичко, което правим, е лишено от живот. Чувството е изключително важно за живота ни. Той зависи от чувствата. Онзи, който веднъж бъде обезсърчен, може завинаги да изгуби желание за живот. Претърпелият разочарование напълно губи доверие. Онзи, чието сърце е разбито, губи самоувереност за цял живот. Изпитаният страх остава в сърцето завинаги. Преживеният неуспех се помни до края на живота.
На Изток хората обичат да гледат бой с петли. Двама души пускат един срещу друг петлите си и щом единият види, че неговият е на път да изгуби, той взима своя петел, преди да е свършила борбата, преди птицата да претърпи поражение. Човекът предпочита да признае, че губи, докато петлите все още се бият, отколкото да допусне неговият петел да преживее поражението и така никога повече да не може да се бие. Това е тайната на нашия ум. Щом се научим да се грижим за него точно както в боя с петли, да можем да жертваме всичко, но да не оставим в ума спомена за лошо преживяване, ще можем да живеем по най-добрия начин.
В разказите за живота на велики герои и личности четем за това, как са преминавали през всякакви трудности и скърби, но винаги са се стремели да предпазят сърцето си от унижението. Това им е вдъхвало необходимата сила. Те винаги са избягвали унижението. Били са готови да посрещнат смъртта, да се хвърлят в битка, да преживеят страдания и бедност, но не и унижение. Веднъж, докато бях в Непал, имах нужда от прислуга. Този, когото ми пратиха, беше от кастата на воините, кшатрия, храбрите планинци. Когато го попитах каква работа иска да върши, той каза: “Каквато ми кажете. Всичко, което ми кажете.” “Ами заплащането?”, попитах. “Каквото вие ми дадете”, отговори той. Бях много изненадан да срещна човек, склонен да върши всичко и да приеме каквото и да е заплащане. “Е – казах аз, – значи ли това, че нямаш условия?” Той отвърна: “Само едно – никога да не ми казвате лоша дума.” Беше готов да приеме каквато и да е сума пари, да върши всякаква работа, но не приемаше унижение. Дълбоко в себе си оцених този дух. Именно това го правеше воин.