Глава осма
СИЛАТА НА МИСЪЛТА
Някои хора са научили от живота, че мисълта има сила. Има и такива, които се питат дали това наистина е така. Мнозина подхождат с предубеждението, че дори в мисълта да се крие сила, тази сила е ограничена. Няма да преувеличим обаче, ако кажем, че мисълта притежава неподозирана мощ. И не е никак трудно да открием доказателства в подкрепа на това твърдение. Всичко, което виждаме в този свят, е проявление на мисълта. Живеем в него, виждаме го от сутрин до вечер, но въпреки всичко се съмняваме, че е така. Това показва, че нашият прекрасен свят предизвиква у нас гордост и суета, карайки ни да вярваме, че разбираме нещата по-добре, отколкото е в действителност. Колкото по-малко човек вярва в силата на мисълта, толкова повече смята себе си за здраво стъпил на земята. Въпреки това, съзнателно или несъзнателно, той чувства своето ограничение и търси нещо, което да укрепи вярата му в силата на мисълта.
Мисълта може да се раздели на пет аспекта: въображение, мисъл, сън, видение и материализация. Въображението е действие на ума, което е автоматично. От сутрин до вечер работим, а ако си почиваме, умът продължава да работи чрез въображението. Мисълта е мислене, зад което стои силата на волята. По това различаваме фантазьора от мислещия. Те не могат да бъдат объркани. Първият си фантазира, а това е проявление на безсилно, автоматично мислене. Другият е склонен към размисъл, което означава, че влага сила в мисленето.
Когато автоматичното действие на ума се извършва по време на сън, се нарича сънуване. То е отделно и различно от въображението, защото когато човек си фантазира, сетивата му са отворени към обективния свят и по тази причина фантазиите му не приемат конкретна форма. Когато същото автоматично действие се извършва по време на сън, няма обективен свят, с който да сравняваме. Мистикът винаги може да установи състоянието на ума на един човек по неговите сънища, тъй като насън автоматичното функциониране на ума е много по-реално от това на въображението.
Има хора, които могат да определят характера или бъдещето на човека по това, което той си представя. Карат го например да каже името на цвете, плод или нещо друго, което харесва или обича, за да открият потока на въображението му. От този поток добиват представа за неговия характер и живот. Не е необходимо да бъдем психолози или гадатели. Всеки мъдър и мислещ човек може да разбере около какво се въртят мислите и какви са фантазиите на някого според това, как се облича и каква среда обитава. Но тъй като състоянието на сънуване позволява на ума да се изрази по-конкретно, сънищата са най-добрият начин да разберем какво е състоянието на ума на един човек. Щом това бъде разбрано, изчезва съмнението дали сънят има връзка с живота и бъдещето на сънуващия. Човек наистина не осъзнава и не може да си представи до каква степен мисълта определя живота.
Видението може да се опише като сън в будно състояние. Човек, който има развито въображение, е способен да създаде мисъл. Когато умът се фокусира върху мисъл, възникнала по този начин, всичко друго остава скрито за него. Картината на тази мисъл е единственото, което той вижда. Ефектът на видението несъмнено е по-голям от ефекта на съня. Причината е, че въображаемата картина в ума в будно състояние е естествено по-силна от въображението, действащо по време на сън.
Петият аспект на мисълта е материализацията. Именно в нейното изследване откриваме най-великата тайна на живота. Без съмнение всеки ще се съгласи, че красивата сграда е дело на въображението на архитекта, прекрасната градина – на въображението на градинаря. Като цяло обаче, когато става дума за материята, човек се пита доколко въображението и мисълта имат въздействие върху нея. Днес, когато психологията става все по-популярна в западния свят, хората поне ще се научат да проявяват толерантност към тази идея. От друга страна, мнозина силно вярват на медицината и ако им кажат, че мисълта може да ги излекува, те ще се засмеят скептично. Това показва, че въпреки големия напредък на човечеството, в едно отношение то върви назад – висшата мисъл. Хората днес не вярват в силата на мисълта, а още по-малко в това, което наричат чувство, емоция.
Всъщност, ако можем да говорим за душа на мисълта, това е чувството, вложено в нея. Хората се объркват, когато чуват само думи, зад които няма чувство. Убедителната мисъл притежава сила, а тази сила съдържа чувство. Като цяло сме склонни да отхвърляме това, което наричаме въображение. Когато кажем, че някой си въобразява нещо, имаме предвид, че си измисля, за да се забавлява. Казваме му: “О, въобразяваш си; няма такова нещо в действителност.” Но истината е, че представяйки си нещо, създаваме въображаема картина и веднъж създадена, тя съществува. Ако създаденото е мисъл, тя живее по-дълго, защото мисълта е по-силна от въображението. Днес хората пренебрегват най-великата сила, като я наричат сантименталност, а това не означава нищо. Благодарение на тази сила героите са побеждавали в битките. Всеки, който е постигнал нещо велико в този свят, го е постигнал не със силата на мозъка. Музиката на най-големите композитори, стиховете на великите поети са избликвали от сърцето, а не от мозъка. Ако затворим вратата към чувството, към въображението, към мисълта, затваряме вратата към живота.