В човека суфиите виждат и Твореца, и творението. Ограничената част от човешкото същество е творението, а най-съкровената му част е Творецът. Ако това е вярно, значи човекът е и ограничен, и безграничен. Ако иска да е ограничен, може все повече да ограничава себе си. Ако иска да е безграничен, ограничеността му става все по-малка. Ако развие в себе си илюзията, че е творението, все повече ще се превръща в това. Но ако култивира в себе си познанието за Твореца, във все по-голяма степен може да се превръща в Него.
Колкото повече човек се предава пред всяка проява на слабост, болест, нещастие, толкова повече те го смазват. Понякога може да стигне дори до положение, в което като че ли целият свят се е срутил върху него и не може да помръдне. Друг, изпаднал в това положение, отново ще се изправи. Трудно е, но не и невъзможно. Малко по малко, със смелост и търпение той се изправя и здраво застава в света, който иначе би го съкрушил. Един пропада, друг се издига. И двамата зависят от отношението на ума. Именно промяната на това отношение е главното в живота, и от материална, и от духовна гледна точка. Всичко, което се преподава в учението и практиките на суфизма, има за цел малко по малко да доведе до осъществяването, което наричаме съвършено овладяване.
Съвършеното овладяване е резултат от еволюцията на душата и постигането му означава да победим всичко, срещу което се бунтуваме. Това е истинската търпимост. Душите, постигнали това духовно овладяване, го показват не само към хората, но дори и към храната. Няма нищо, което тази душа не би докоснала, въпреки че може да не го харесва или одобрява.
Цялата система на йогите, особено хатха йога, се основава на опознаването на онова, срещу което природата им се съпротивлява. Без съмнение по този начин йогите стигат твърде далече в мъчението, което си причиняват. Не е правилно да се стига до такива крайности, но въпреки всичко това е техен принцип.
Не жегата убива човека, а неговото приемане на жегата. Същото важи за храната и лекарствата, защото зад всяко нещо има мисъл. И до днес има йоги, които могат да влязат в огъня, без да се изгорят. Ако се огледаме, ще видим, че най-нещастни са душите, които проявяват силна нетърпимост, защото всичко ги наранява. Защо вкъщи се чувстват толкова некомфортно, а като излязат навън, са неспокойни? Заради склонността им да не харесват, да отхвърлят, да са предубедени. Именно тази склонност трябва да бъде победена. Тогава се постига съвършеното овладяване.
Помня как учителят в училище ни разказваше за силните лечебни свойства на нимовото дърво. Това не ме впечатли особено, но ми стана интересно, когато каза, че листата били толкова горчиви, че отварата от тях не може да се пие. Първото нещо, което направих тогава, бе да събера листа от дървото. Направих чай и го изпих. Със задоволство отбелязах, че дори не направих гримаса на отвращение! Продължих да го правя четири-пет дни, а след това го забравих. Борбата с онова, което не можем да правим, ни води към съвършеното овладяване. Обикновено обаче не действаме по този начин. Борим се с всичко, което ни пречи да получим нещата, които желаем. В действителност обаче трябва да се борим единствено със себе си, със склонността да отхвърляме. Така достигаме съвършеното овладяване. По принцип в живота няма полза от насилственото действие, но ако искаме да тренираме себе си, това е друго нещо. Тук става дума за процес, а не за принцип.
Някой ще каже, че това е много трудна борба – да, така е. Но борба има и в потъването, и в издигането. По-добре да се напрегнем и да се изкачим, вместо да се мъчим и да пропадаме. Когато човек потъва, това означава, че е слаб в мислите си. Защо е слаб в мислите си? Защото е слаб в чувствата си. Ако чувството пази мисълта и мисълта е непоклатима, дори и най-голямата трудност в живота ще бъде преодоляна.