Глава девета
КОНЦЕНТРАЦИЯ
Познаването на концентрацията изисква не само изучаване, но и баланс. Най-напред бих искал да обясня какъв е мотивът, който ни води към концентрацията. Има два аспекта на живота – доловим и недоловим. Под доловим живот имам предвид всички преживявания и усещания, които получаваме чрез сетивните органи. Това е различно от живота, който бих нарекъл недоловим. На въпроса каква е ползата от свързването с недоловимия живот, отговорът е, че ползата е толкова абстрактна, колкото е самият недоловим живот. Животът на сетивните възприятия е ясен, ползата от него е ясна. Въпреки това той е ограничен и също толкова ограничена е ползата от него. Ето защо накрая откриваме, че всичко преживяно няма особена стойност. Преживяването има значение само докато то трае; после важността се губи.
Недоловимият живот е самостоен. Ние, хората, сме склонни да придаваме стойност на неща, които засягат външния ни живот. Недоловимият живот не ни дава конкретна, а цялостна полза. С други думи, ако върху тялото има малка рана, за излекуването й може да се приложи външно лечение. Има обаче други лекарства, които могат да излекуват цялостното състояние и ефектът ще бъде по-задоволителен, макар и не толкова показен.
Няма как да определим каква точно е ползата от концентрацията, но в действителност чрез концентрация се постига всеки вид полза, във всяко отношение. Има два вида концентрация – автоматична и съзнателна. Автоматична концентрация може да се наблюдава при много хора, които не знаят, че се концентрират, но го правят. Те се концентрират автоматично, едни в своя вреда, други в своя полза. Полза извличат тези, чийто ум е съсредоточен върху работата, с която се занимават, върху изкуството, чрез което се изразяват, изобщо върху тяхното основно занимание. Те са тези, които работят успешно, и това е благодарение на концентрацията им. Композитор, писател, музикант – успехът на всеки от тях зависи от силата на концентрацията. Веднъж имах удоволствието да чуя изпълнение на Падаревски в неговата къща. Той нежно засвири на пианото и с всяка следваща нота потъваше все по-дълбоко в музиката. Медитативният човек би видял съвсем ясно, че той е толкова концентриран в това, което прави, че изобщо не знае къде се намира. Откъде идват произведенията на великите композитори, които пленяват сърцата и остават вечно живи? От концентрацията. Същото важи за поета, за художника. Концентрацията е това, което придава цвят и очертание, което създава цялостна картина. Естествено, нито един художник, писател, музикант, поет, бизнесмен не може да успее, ако му липсва концентрация.
Понякога концентрацията носи вреда. Има хора, които все си мислят, че нямат късмет, че всичко, което правят, ще се обърка, че никой не ги харесва, че всички ги мразят. Едни решават, че са неспособни да направят каквото и да било, че са безполезни. Други от самосъжаление си мислят, че са болни. Така, дори да не са болни, те си причиняват болест. Концентрирайки се върху болестта, мислейки постоянно за нея, те я поддържат. Няма лекар, който да може да им помогне. Един лекар е казал: “Има много болести, но болните са още повече.” Когато се е разболял под въздействието на концентрацията, човек трудно може да се излекува. Случаите на подобна автоматична концентрация, действаща в ущърб на хората, са много.
Мислителите, философите и хората, занимаващи се с медитация, учат на съзнателна концентрация. Целият мистицизъм и езотеризмът е базиран на идеята за концентрацията. Тази мистична концентрация може да бъде разделена на четири степени. Първата е концентрация, втората – съзерцание, третата – медитация, четвъртата – осъществяване.
Първата степен може да се дефинира като съсредоточаване на ума върху определен обект. Той не бива да е случаен, тъй като това, върху което човек се концентрира, му оказва влияние. Концентрацията върху мъртъв предмет действа умъртвяващо на душата. Концентрацията върху жив обект естествено има оживяващо въздействие. Тук трябва да се търси тайната на ученията на всички пророци и мистици.
Концентрацията се постига по три начина. Първият е чрез действие. Правим движение или извършваме действие, което помага на ума да се съсредоточи върху обекта. Вторият начин е с помощта на думите. Чрез повтарянето на определени думи човек се научава автоматично да мисли за даден обект. Третият начин е с помощта на паметта. Паметта е като склад за строителни материали, откъдето строителят взима каквото му потрябва – плочки, колони, тухли. Човек, който се концентрира по този начин, прави също като децата, които строят къщичка от кубчета. Той събира в паметта си елементи и с тях строи обекти, за да се концентрира върху това, което иска.